Чаят

Китай е родина на чая, а също така и люлка на културата на чая. Ако проследим исторически записи за чая и се върнем назад, ще стигнем някъде докъм 11 век пр. Хр. В най-древния песенно-поетичен сборник на Китай “Шъдзин” (традиционен превод “Книга на песните”) вече се говори за чая. От историографски материали личи, че чаят започва да се разпространява през периода (или династията) Тан, т.е. между 7 и 10 век, а по времето на периода Сун (10 -13 век) чаената култура процъфтява, особено пък след като на бял свят се появява “Чадзин” - Книга за чая от Лу Ю (през периода Тан). Тогава вече науката за чая се развива като специализирана наука, а чаят навлиза още по-широко в ежедневието на хората. Днес чаят е национална напитка на китайците.

Чаеният храст обича топли и влажни места и расте главно в земите на юг от голямата река Яндзъ, в планински и хълмисти район, тъй като там има прекрасни условия за него. А за отглеждането на най-прочутите сортове чай са подходящи места, където “пролетните студове не са мразовити, летните горещини не са изсушаващи”. Обикновено това са места в известни планини и край прекрасни води. Такъв е например сортът “Лундзин”, буквално “драконов кладенец”, наречен така по името на местността, където са почнали да го отглеждат. Този сорт дава богата реколта по бреговете на езерото Сиху, където изгледите са като произведения на изкуството. Сортът “Билуочун” - “пролетта на Билуо” - расте по планинските склонове край прекрасните езера Тайху и Дунтин. Такъв е и сортът “Дзюншан инджън” - “сребриста игла от планината Дзюншан” - той расте по тънещите във влажна мъгла острови на езерото Дунтин; чаят “Юнуча” - “чай сред облаци и мъгли” се отглежда по планината Лушан… Примерите са много, също както и сортовете чай.

Всички тези знаменити сортове, които имат дълга история и притежават великолепни вкусови качества, се отглеждат в известни със своите живописни пейзажи туристически райони.

Някои казват, че увеличаването на съдържащите се в чаените листенца вещества е възможно само благодарение на това, че чаят се отглежда в такива особено благоприятни условия и обстановка. Цялата тази хармония, предадена чрез чая, е много полезна за човешкия организъм.

Чаят притежава редица лечебни свойства: той разхлажда, унищожава отровите, повишава тонуса, стимулира мозъка, премахва тлъстините, пречиства организма от натрупани излишни вещества и т.н. Към това някои добавят и различните видове местна специфика в навиците да се пие чай. Така от хилядолетия насам хората обичат чая, харесват известните сортове, гледат на това растение като на скъп дар с най-ценни качества.

Върху обширната територия на Китай са разпространени главно шест вида чай. Това са: люча - зелен чай; хунча - червен чай (тоест този, който ние наричаме черен чай); улунча или улунски чай (буквално чай “черен дракон”); хуача - чай с цветчета жасмин; байча - буквално бял чай; и дзиняча - пресован чай.