Храна и Здраве

Храната е един от най-важните фактори на средата, която заобикаля човека. Тя осигурява нормален разтеж и развитие на организма, поддържа рaботоспособността и повишава съпротивата му срещу различни вредности.

Храносмилането на храната започва още от устната кухина. Ето защо всяка храна трябва да бъде добре здъвкана. Обработена със слюнка храната попада в стомаха, където се подлага на въздействието на стомашните сокове. Там започва главно смилането на белтъчните вещества от храната. От стомаха храната попада във дванадесетопръстника, където където се изливат жлъчката от черния дроб и сокът на задстомашната жлеза. Тук се извършва смилането на мазнините, белтъците и захарите от храната.

В тънките черва се довършват процесите на храносмилането и се всмукват хранителните съставки. Най – важните съставки, които се всмукват през стените на тънките черва и постъпват в кръвообращението, са пептидите и аминокиселините от белтъците, простите захари от въглехидратите и мастните киселини и глицеридите от мазнините. В дебелото черво процесите на разграждането на храната се извършват главно под въздействието на микроорганизмите във червата. Значението на тези микроорганизми за храносмилането е голямо – те образуват значителни количества витамини, разграждат растителната целулоза и неоползотворените аминокиселини. Съдържанието на червата постепенно се превръща във изпражнения. Те се състоят от несмлени хранителни остатъци, умрели микроби, неразтворими соли, мазнини и жлъчни пигменти. Чревните газове се образуват в по – голямата си част в резултат на жизнената дейност на микроорганизмите. Съставът им зависи от вида на храната. Количеството им се увеличава, когато храната е богата на разтителна целулоза.

Храненето на здравия човек трябва да бъде редовно и правилно.

При липса на ред в храненето ритмичната дейност на храносмилателните жлези се нарушава: те действат неправилно и храната се усвоява лошо. Нерядко това е причина за възникване на различни заболявания.

Не по-малко важно е, че правилният режим на хранене създава благоприятни условия за работата на вицшата нервна система. Прието е здравият възрастен човек да се храни 4 пъти дневно, като поне две от храненията са със топла храна. Онези, които се хранят предимно със суха храна, получават храносмилателни смущения и склонност към запек.

Количеството храна трябва трябва да се разпределя в зависимост от трудовата дейност. Ако усилената работа е в предобедните часове, по-голямата част от храната трябва да се приема на сутрешната закуска и на обяд. Така ще бъдат попълнени разходите и ще се повишат запасите на организма. При трикратно хранене на сутрешната закуска трябва да се поема около 1/3 от храната, на обяд – почти 1/2, а на вечеря – останалото количество.

Богатата на белтъчини храна предизвиква усилено отделяне на стомашен сок, усилва обмяната на веществата, възбужда активността на нервната система. По време на сън храносмилателните процеси са по-бавни, храносмилателните органи си почиват, белтъчините се всмукват по-малко. Ето защо преди сън трябва да се поема по-малко храна, като тя ще бъде по-лесно усвоима и ще изисква по малко работа от храносмилателните жлези. Такава храна е млечно – разтителната. Тя трябва да се приема около 2 часа преди лягане.

Апетитът е най-важният дразнител на храносмилателните жлези. Добрият апетит е един от признаците за крепко здраве. Чувството на глад – апетитът, не е просто явление. За него решаваща роля има нервната система, която съгласува функциите на целия организъм. За добрия апетит има значение и редът на поднасяне на блюдата. Установено е, че студените закуски в началото на яденето възбуждат апетита и отделянето на стомашни сокове. Подобно е действието на зеленчуковите и месните бульони. Десертите се поднасят в края на яденето, понеже за усвояването на захарите не е обходимо отделянето на стомашни сокове. Много често се пренебрегва обстановката на храненето.

Чисто и добре подредено помещение, естествено поднесените ястия, приятната музика, разнообразното меню създават настроения за добър апетит.