СТИЛЪТ НА ЖИВОТ КАТО СОЦИАЛЕН ФАКТОР НА ЗДРАВЕТО

Понятието стил е методологическо понятие с изключително широк обхват. Всеки човек изявява индивидуалния си стил чрез своите постъпки и поведение.
Стилът не е отделна черта на личността, а негова обобщаваща характеристика и отразява поведенчески стереотипи на личността, които определят тяхната специфика. Познаването стила на определен човек дава възможност, с голяма достоверност, да прогнозираме неговите постъпки.
Моделите на поведение на дадена личност зависят от икономическите, социалните, семейните, културните и други условия, като поведението (стилът) не е отражение на тези условия.
Стилът на живот е конкретна изява и синтез на многообразни социални фактори, като той има силно изразено отношение като социален фактор на здравето.
От гледна точка на социалната медицина стилът на живот може да бъде здравословен или нездравословен.
Стилът на живот е комплексен социален фактор на здравето и най-често се разглежда в рамките на концепцията за промоция (производство, увеличаване) на здравето, а не само за профилактика на болестите.
Здравословният начин на живот е система от жизнени дейности, съобразени със запазването и увеличаването на здравето на отделния индивид и обществото.
Здравословният стил е основен израз на позитивно здравно поведение.
Здравословният начин на живот зависи от: личната здравна култура, ценностната ориентация и здравната мотивация. Формирането на здравословен стил на живот е една от главните цели на съвременната стратегия за промоция на здравето.
Критерии за здравословен начин на живот
1. Здравна активност: активно отношение към усвояването на здравни знания и умения, към системен контрол върху собственото здравно състояние; отношение към здравето като приоритетна ценност; положителна здравна мотивация.
2. Антирисково поведение: наличие на положителни здравни навици; отсъствие на основните рискови фактори като тютюнопушене, алкохолизъм, нерационално хранене, стрес, хиподинамия.
3. Самопомощ и взаимопомощ: наличие на основни умения за оказване на първа медицинска помощ, за психологично справяне, за подкрепа и солидарност, за диетично хранене, физическа култура, спорт и туризъм.
4. Психологическа нагласа за партньорство и обществена ангажираност по проблемите на здравето; участие в оздравителни програми