вторник, 29 юли 2008 г.

Синдром на Aпное

(Спиране на дишането през нощта)

Днес вече се счита, че хъркането е вредно за здравето. То е свързано със синдрома на апное - спиране на диша­нето, и засяга предимно мъже на средна възраст с наднор­мено тегло (85% от страдащите от апное са мъже, поне половината от които са клинично пълни). Неотдавнашни проучвания показват, че 1 % от мъжете на възраст между 30 и 50 години са засегнати, а по последни данни тази циф­ра е поне пет пъти по-висока.

Апное буквално означава без дишане. Страдащите от този синдром по време на сън от време на време спират да дишат за 10 и повече секунди. Причина за това са час­тичните увреждания на горните дихателни пътища.

Най-разпространената причина за увреждането на ди­хателните пътища е прекаленото отслабване на дихател­ните мускули. Те се отпускат и гърлото на места се дефор-

мира или езикът хлътва навътре. Увреждането на дихател­ните пътища може да се дължи и на увеличени сливици, наличие на трета сливица, уголемена щитовидна жлеза или излишни пластове тлъстини около шията. Във всички тези случаи блокираните дихателни пътища причиняват шумно хъркане. Затрудненото дишане намалява притока на въз­дух в белите дробове и води до образуването на въглеро­ден двуокис в кръвта.

Кислородният глад и натрупването на въглероден дву­окис подтикват мозъка да възстанови дишането. Когато дихателните пътища изведнъж се отворят, се произвежда хъркащ звук и спящият може да се събуди за малко. При някои това се случва стотици пъти на нощ и води до нару­шаване на съня и сънливост през деня.

Спирането на дишането се получава все по-често с нап­редване на възрастта и се влошава след употреба на алкохол. Ако проблемът се задълбочи, може да стане при­чина за високо кръвно налягане, „прескачане” на сърцето и дори за сърдечна слабост или инфаркт.

Мъжете, страдащи от спиране на дишането по време на сън, през деня би трябвало:

  • да имат главоболие след ставане от сън
  • да се събуждат с чувството, че са препили, въпреки че въобще не са помирисвали алкохол
  • да се събуждат в шок, борейки се за глътка въздух
  • да са крайно сънливи или да заспиват по всяко вре­ме
  • да не могат да концентрират вниманието си доста­тъчно
  • да имат проблеми с паметта
  • да срещат затруднения при завършване на изрече­нието
  • да се прозяват непрекъснато

да имат нарушени реакции при шофиране

  • да са с понижено сексуално влечение.

Ако страдате от който и да е от тези симптоми, кон­султирайте се с лекар, особено ако и преди са ви казвали, че хъркате.

Диагнозата се поставя след преглед на пациентите в специална сънна лаборатория. Отчитат се мозъчните и мус­кулните вибрации, преглеждат се очите, дихателната сис­тема и се измерва концентрацията на кислород в кръвта, като едновременно с това се следят функциите на диафрагмата. Приема се, че пациентът страда от хъркане, ако има най-малко 15 случая на спиране на дишането или редуци­рано дишане за един час от съня.

95% от пациентите се лекуват успешно с помощта на системата, известна като продължително положително на­лягане в дихателните пътища (ППНДП), при която възду­хът се вкарва със сила в дихателните пътища през плътно прикрепена на носа маска.

При най-новите методи на лечение се използва лазер. В средата на мекото небце се обгаря участък с диаметър 2-3 см. При възстановяване на изгореното място се образува съединителна тъкан, която укрепва небцето и го предпазва от пропадане и вибрации.

Може да се наложи и по-обхватна хирургическа намеса, като отстраняване или скъсяване на мекото небце. В край­ни случаи се прави изкуствен отвор (трахеотомия) в трахеята, за да се увеличи достъпът на въздух през нощта.

Все още не съществуват лекарства против хъркане, но могат да се направят много неща за облекчаване на симпто­мите:

  • Освободете се от излишното тегло.
  • Избягвайте алкохола и сънотворните хапчета, тъй

като влияят върху механизма на дишането и удъл­жават периодите на хъркане.

Гледайте да спите колкото може повече: лягайте си по възможност по-рано.

Подпрете се на предпочитаната от вас страна с въз­главница или подвижна облегалка, за да не се обръщате по гръб, тъй като при тази поза небцето увисва.

  • Зашийте за гърба на пижамата си торбичка с тапа или орех, за да не можете да се обръщате по гръб.
  • Повдигнете горната част на леглото си с десетина сантиметра, за да не хлътва езикът назад в гърлото.
  • Използвайте специални щипки, разтварящи ноздри- те, ако можете да свикнете с тях.
  • Опитайте ергономичните възглавници, които дър­жат главата в най-подходящото положение.
 

©2009 Здраве