Лечебна кал

Лечебната кал е природен продукт, който може да се използва с лечебна цел. Видове лечебна кал:
1. Утаечна кал – образува се в следствие утаяване в езера и реки.
2. Изворна кал – изнесена от повърхността о изворите и вулканите. Това е неорганична кал.
3. Органична кал – има растителен произход – водорасли, смесени с глина и пясък.
4. Други видове лечебна кал – леманна и морска
5. Торф – органична кал съдържаща растителни остатъци премесени с неорганични вещества.
Високо планински торф – състои се от мъхове
Землист торф – състои си от висши растения, глина и пясък
В нашата страна най – широко приложение намира леманната кал. Тя се образува в леманите край морето и езерата от утаечни материи, като в този процес на калообразуване вземат участие и микроорганизми. Това е сложен биохимичен процес, при който под действието на бактериите и анаеробните условия се разпадат животински и растителни организми и се хумунизират. В този биологичен процес участват и солите, които се съдържат в почвата – К, Na, Ca, Fe, S и други както и специфични калообразуващи бактерии, които отделят сероводород. При този процес солите на желязото се съединяват с HS и образуват FeSO4, който от своя страна се превръща в колоиден. На последния се дължи черният цвят и пластичността на леманната кал. Мазна и миришеща на сероводород. При стискане на калта тя изтича през пръстите.
Получаването на калта от местонахождението и става по най – различни начини. От примитивен ръчен до механичен. Леманната кал се създава ежегодно между 1 и 3 мм. Трябва да се стремим да запазим физико-химични и биологични качества на извадената кал.
Калта се съхранява в обикновени бетонни тубове. Температурата там е постоянна, през лятото не повече от 18-20 С през зимата не по ниска от 5-6 С. В тези тубове калта трябва да бъде покрита с рапа. Рапа – разтвор между 5 – 10% NaCl, с дебелина 30 см. Това се прави за да се избегне окисляването на калта и поддържането на постоянна влага. Регенерацията на калта се извършва за 4-5 месеца.
Преди употреба тя се прочиства от различни примеси. Пречистването става чрез промиване, центрофугиране и др. За да стане гладка за лечебни нужди, калта трябва да се загрее. Най – простия начин на загряване е чрез Слънцето, чрез пара, гореща вода или ел. ток. Спазват се следните усовия:
1. Минимален контакт с въздуха
2. Да не се загрява повече от 70 С
3. Да не се разрежда с много вода
4. Да не се повишава допустимите граници на набъбване на колоидите.
5. Да не се предизвиква утаяване на колоидите.
Лечебната кал оказва въздействие върху човешкия организъм посредством трите фактори:-топлинен, -химичен и – механичен.
Калните процедури се извършват при определена температура. Дебелината на калта да не е по-малка от 4 см, нанесена върху човешкото тяло, а при торфа 6-8 см. Намазани с калта и увити в чаршаф и мушама – лято 20 мин., зиме – 30 мин., след което калта се отмива и се почива още 2 часа увити с чаршафи. През това време от тези 2 часа, не бива пациента да се натоварва физически. Лечението трае 2-3 седмици, през които трябва да бъде в балнеосанаториуми.
Най – често се прилагат общи кални бани. Калта се разрежда с морска или с минерална вода с температура 38 С и пациента се потапя в тази вана до сърдечната област, престоява 15-18 минути. Следващата е кална разредена вана. Това са 10-15 кг кал се разрежда с морска или минерална вода с температура между 38-40 С. Не повече от 15-20 минути.
Калолечението се прилага при много заболявания, които имат възпалителен процес. Травми, артрити, подагра, затлъстявания, ревматизъм, гинекологични болести. Противопоказания за калолечението са:
1. Заболявания протичащи с висока температура
2. Злокачествени заболявания
3. Състояние на организма след прекарани остри или други заболявания на бъбреците
4. Сърдечно – съдови заболявания
Калонаходищата са ценност на нашето Черноморие. У нас лечебната кал има край Балчик, Шабла и др.
Органична кал има в Кюстендилско, Садово – Плевенско , Видинско.