Зеленчуците

Зеленчуците

Зеленчуците снабдяват човешкия организъм с полезни хранителни вещества в лесно усвоима форма-захари, белтъчини, мазнини, минерални соли, витамини и ферменти. Те регулират храносмилането и подобряват усвояването на други храни. Системната им употреба повишава жизнеността и трудоспособността на човека. Те имат и лечебни свойства.
В зависимост от вида, сорта, условията на отглеждане и състояние на зрялост, те съдържат много биокатализатори, аромати и други.
За задоволяване ежедневните нужди на възрастния човек от витамини, минерални соли и въглеидрати са необходими:
-714g (27,6%) животинска храна;
-1225g (72,4%)растителни храни;
-400g (15,4%)зеленчуци;
1.Витамини:Зеленчуците са основен източник на важни за човешкия организъм витамини. Повечето зеленчукови видове съдържат голямо разнообразие витамини. Тяхното количество и съотношение е такова, че човек задоволява едновременно дневна нуждата нужда от два или повече витамина. С това още повече нараства значението на зеленчуците в хранителния баланс на човека.
Пресните зеленчуци са със значително по-високо витаминно съдържание отколкото в преработените (замразените, изсушените и стерилизираните). По-значително или частично намаление на витаминното им съдържание се стига при тяхното съхранение. В зелевите зеленчуци витамините се съдължат предимно във външните части на използваемат част, което налага ограничаване на премахването им при почистване.
Върху съдържанието на витамините в зеленчуците оказват влияние редица биотечни и абиотични фактори. Основно значение обаче имат генетично обоснованите биологични и стопански качества на видовете и сортовете, и не на последно място значение има и начина на отглеждане.
Витамин С-той активизира много ферменти, осигурява обмяната на въглехидратите и регулира дейността на жлезите с вътрешна секреция. Богати източници на витам С са листата на магданоза, копъра, зелето, зеления лук, чесъна и плодовете на пипера и доматите. Човек може да задоволи дневната си нужда от този витамин с консумация на 125-250g
Домати, 75-750g зеле, 150g зелен грах, 50 g брюкселско зеле, или 20g пипер.
Витамин А- той е витаминът на растежа, увеличава устойчивостта на тъканите срещу инфекции и влияе благоприятно върху зрението. Морковите, спанака, листния магданоз, листната целина, червения пипер и тиквите са богат източник на провитамин А. Консумацията на 180-240g домати, 80g зелен лук, 70-80g червен пипер, 50g моркови, спанак или магданоз осигоряват дневната нужда на човека от този витамин.
Витамин В –този витамин се намира в копъра, магданоза, цветното зеле, граха, баклата, аспержата и спанака. Витамин В регулира дейността на нервната система и участвува във възстановяването на клетките. Витамин В1 стимулира делението на клетките и нормалното развитие на ембрионите.
Витамин К –той участва в съсирването на кръвта, способства за разпадането на фибриногена и увеличава еластичността на тромбите.Листните зеленчуци задоволяват неждата на човешкия организъм от този витамин.
Витамин Р –той участва в окислително-възстановителния процес и направлява дейността на щитовидната жлеза.Най-много този витамин се намира в доматите, цветното зеле, салатното цвекло, спанака, морковите, главестото зеле.

2.Минерални вещества- зеленчуковата продукция е богата на минерални соли с алкален химичен характер, които участват в изграждането на скелета и в физиологичните процеси на човешкия организъм. Зеленчуците съдържат повече от 50 минерални соли. Но човешкия организъм получава само 7-10% от неговите нужди. Те са свързани в ограничени съединения, които постъпват в организма в разтворено състояние, а други бързо се разтварят, с което влияят върху киселиността, осмотичното налягане и степента на набъбване на колоидите. По този начин се създава необходимото физико-химично състояние на човешкия организъм. Минералните вещества са съставна част на такива сложни съединения, като хемоглобина, ензимите, хормоните. Зеленчуковата храна осигурява много желязо, което се съдържа в еретроцитите на кръвта.
Консумацията на зеленчуци задоволява човека не по-малко от 71% от необходимия фосфор, 8% от калция и 10% от желязто.
Зеленчуците съдържат различно количество минерални вещества. Репичките имат 120 mg, а спанака 130 mg калций в 100g прясна маса, което превишава значително средното съдържание на калция в останалите видове. Подобно количество на калция има в магданоза, ранните картофи и захарната царевица. Също така зелето, ревена, креса, праза и дръжковата целина са богат източник на калций в лесно усвоима форма.
Богати на фосфор са грахът, магданоза, брюкселското зеле, салатното цвекло, спанака, а на желязо тиквите, пъпешите, салатното цвекло, граха, спанака, лапада, зеления лук, репичките, хрянът. Магданоза, пащърнака и целината са богати на калий.
3.Мазнини: най-богатите зеленчуци на мазнини са зеления фасул и граха, те съдържат до 3% следвани от пипера морковите и захарната царевица. Другите зеленчуци съдържат не повече от 1% от тяхната маса.
4.Хормони:-те регулират обмяната на веществата в човешкия организъм, който сам ги изработва. В бобовете, главестото зеле и морковите се съдържа тъканният хормон ацетилхолин, а в чесъна и по-малко в целината се съдържа половият хормон.
5.Ензими:-Зеленчуците в прясно състояние съдържат едн или повече ензима, докато топлинната обработка ги инхибира. Ензимът Амилаза се съдържа при картофите, а пероксидазата в зелето, хряна, репичките и целината. Гулията (земната ябълка) съдържа енолазата.Няколко ензима се съдържат и в краставиците.
6.Ароматни вещества:-Вкусово подправните зеленчуци действуват върху обоянието, което по съответни физиологични пътища допринася за подобряване на функциите на храносмилателните органи, подпомагат усвояването на хранителните вещества и едновременно с това регулират обмяната на веществата и действието на сърдечно-съдовата система, като укрепват психичното състояние на човека. Много от вкусово подправните зеленчуци действат като антисептични или дезинфикциозни средства.
Най-важните подправни качества на зеленчуците се дължат на етеричните масла и органичните киселини.
Етеричните масла имат приятен аромат и вкус, диетично и благоприятно деистващи на здравето свойства. В зависимост от техния състав те се делят на съдържащи алилдисулфиди, метилмеркаптани и терпентиноподобни. Терпентиноподобните ароматни вещества, които не съдържат сяра, се срещат предимно в семейство сенникоцветни (Apiaceae) морковите, целината, магданоза, копъра и пащърнака. Сяросъдържащите етирични масла и преди всичко синаповото, се срещат главно в зелевите-сем.Brassicaceae (зелето, хряна, репичките)и лободови сем.Chenopodiaceae (салатно цвекло). Безазотните етерични масла, съдържащи алилдисулфиди, предават специфичен аромат на луковите зеленчукови култури от сем. Alliceae (лук, чесън ,праз). В аспержата и някои видове от сем. Brassicaceae се съдържат и метилмеркаптани.
Органичните киселини, наред с освежаващото и стимулиращото действие, играят бактерицидна роля в устната кухина, хранопровода и жлъчката.
Оксалова кисилина има в доматите, киселеца, спанака, ревена. В някои зеленчуци има лимонена, а в туршиите се съдържа млечната киселина.
7.Антибиотици:- В кореноплодите на морковите се намират антибиотици, чиято активност се запазва и при силно разреждане. В защитата си от плесените, гъбите и бактериите зелевчуковите растения продуцират тези вещества. Чесънът съдържа алицин, който задържа развитието на бактериите даже при разреждане 1:125000. Този зеленчук се използва и като антихелметик. Доматения сок лекува рани, а сока от листата (томатин) лекуват гъбни заболявания по растенията и човека. Капсацина от пипера има и бактерицидно действие. Червеното зеле има по-големи антимикробни свойства от бялото зеле. Киселото зеле при ферментацията се обогатява с полезни микроорганизми, които отделят и антибиотични вещества.
8.Зеленчуците като храна, допълваща необходимия обем:-В храната на човека значително се увеличава делът на малкообемните и висококалоричните хранителни продукти. Успоредно с това нараства използването и на храни, богати на мазнини. Относително по-големият обем на зеленчуците и някои техни съставки имат важно значение за нормалната дейност на храносмилателната система. Кото най-добър регулатор в този случай се явяват зеленчуците, които поначало са богати на вода и имат значителен обем. Обемът на тези зеленчуци е многократно по-голям от храната, която има същата калоричност, но е концентрирана. Ценността на зеленчуците не се изразява само в хранителните вещества, които те съдържат, но и с наличността на целулоза и другите обменни съставки в тях, които допринасят за изпитване на приятно чувство след хранене. В определено количество обемистата храна подобрява и подпомага перисталтиката на червата и по този начин влияе положително върху здравословното състояние на организма.
9.Калоричност:-Зеленчуците са по.бедни на енергия в сравнение с продуктите от животински произход и от зърнените храни, във всеки килограм зелен грах, зелен фасул, захарна царевица и картофи се съдържа между 750 и 940 kcal; във всеки килограм дини и пъпеши, зеле, лук и кореноплодни зеленчуци се съдържат от 300 до 500 kcal;във всеки килограм краставици, домати, пипер, патладжан, спанак, тикви и салата се съдържат от 150 до 270 kcal. Докато един килограм телешко месо или хляб съдържа 2000 kcal като се има в предвид, че здравият човек на средна възраст ежедневно се нуждае от 3000-4000 kcal. Интересно е да се отбележи , че добива от един хектар зеленчуци дава не по-малко калории от същата площ засята със зърнени култури. Един хектар домати дава 12540000 kcal., лука 7920000 kcal., зелето 600000 kcal;
10.Белтъчини:-съдържанието на белтъчини в зеленчуците е сравнително малко, в 100g зеленчук то варира от 0,5g в пъпешите и дините -7,6g в граха. Най-богати са бобовите растения-грах, фасул, бакла. Зеленчуците съдържат значителен брой аминокиселини, които са абсолютно необходими за организма. Богат източник на аминокиселини е брюкселското зеле, то съдържа почти всички незаменими аминокиселини. Цветното и главестото зеле, граха и зеления фасул съдържат органичната киселина лицин повече от яйцата. В някои страни се използват листата и плодовете на Solanum nigrum като зеленчук. В 100g от листата на това растение има 2-6g белтъчини съдържащи рядко срещената в други зеленчуци аминокиселина (метионин). От пресните зеленчуци белтъчините се усвояват до 75%. Това има важно значение за хранителния баланс на човека. В 100g листни зеленчуци има 2,2g лесно усвоим белтък, в плодовите зеленчуци 2,0g, а в клубените 1,3 g докато прясното мляко и хляба съдържат 3,7 и 7,5g. Човекът има дневна нужда от 60-80g белтъчини.
11.Въглехидрати:-Зеленчуците не са особено богати на въглехидрати с изключение на някои представители на тиквовите (дини и пъпеши), лукове (лук и чесън) и зелеви култури.Въглехидратите се намират под разнообразно форма-монозахариди или гроздова захар, дизахариди или обикновена захар и полизахариди-скорбяла и целулоза. Независимо, че тези съставки заемат около 50% от сухото вещество, поради ниското им съдържание тяхното количество е относително малко. Захарите се намират предимно в по-вътрешните части на зеленчуците. Въглехидратите, които се съдържат в клетките и в клетъчните ципи, се усвояват лесно от организма. Това се отнася и за целулозата, пентозените, лигнина и хемицелулозата.
12. Биологична стойност: Тя е комплексен израз на външните и вътрешните им качества. Биологичната стойност изразява не само съдържанието на хранителните елементи и съотношението на между тях, за консистенцията и вкуса, но и за химичните, физичните, органолептичните и другите им качества.
Биологичната стойност се изменя под влияние на много фактори. Тя зависи от вида и сорта, от почвените и климатичните условия и от прилаганата технология (които водят до съществени изменения в качеството на зеленчуците така например нитратното им съдържание). Краставиците са с ниска хранителна стойност, но поради съдържанието на пептонизиращи ферменти влияят върху обмяната на веществата. Знанията по биологична стойност налагат да се засили стремежът не само към увеличаване на добива от единица площ, но и към произвеждането на биологично по-ценна зеленчукова продукция.
13.Лечебни свойства: Лечебните свойства на зеленчуците са известни от древността. Съдържанието на целулозата в листата на главестото зеле (1,63%) стимулира стомашно-чревния тракт и почиства организма от холестерола. Зелето съдържа фактор “у” (от латинската дума Ulcus която значи гастрит), който предотвратява развитието на язвата на дванадесетопръстника. Този фактор е нестабилен и лесно се унищожава при по-високите температури. 360g от добре засушен зелев сок напълно лекува гастрита. (За получаване на това количество е необходимо 9 кг.пресен зелев сок. Съдържанието им и на гроздова киселена ( Tartaric acid) има диетичен ефект срещу затластяването и гастрита. Сокът от добре оформеникореноплоди на морков има силно антимикробно действие. Сокът на салатното цвекло се използва в регулирането на кръвното налягане на човека благодарение на неговото съдържание на магнези, които го намалява.

[ ... ]

Медът

Медът

Медът може да бъде незаменима храна в менюто на всеки човек. Пчелният мед представлява сладък сок, който пчелите събират от растения, преработват го, обогатяват го с ензими в своята гушка и го складират във восъчни пити.
Общи сведения
Натуралният мед по своите вкусови и хранителни качества е един от най-ценните хранителни продукти, познат още от древността. Той се усвоява изцяло от организма, като от 1 килограм мед се усвояват до 3400 калории енергия. Относителното тегло на медът е 1,4 (обемът на 1 килограм вода заместен с мед тежи 1,4 килограма). Естествено свойството на меда е рано или късно да кристализира. У нас това явление се нарича захаросване и на такъв мед се гледа с недоверие. Но в някои далеч по-развити европейски страни на пазара по-добре се приема кристализираният мед, защото при него е сигурно, че съдържанието на вода е не повече от 18%, а всички останали свойства са запазени. Кристализиралият мед има още едно предимство - по-добре се смесва с други препарати при изготвянето на лечебни средства. При течните методи за изготвяне на лечебни смеси с мед се срещат трудности, поради разликата в относителното тегло на съставките и утаяването им на слоеве. В това може да се уверите и като смесите два вида мед, например светъл акациев и тъмен боров (относително тегло на тъмния мед е по-голямо и той ще се отдели на дъното на съда, докато акациеввият мед - ще остане над боровия).
Състав
Неговият състав: белтъчни вещества, витамини - В1, В2, В3, В6, K, C, E, провитамини - A, PP, органични киселини, ензимна инвертаза, липаза и много други елементи, които се срещат в кръвта в малки количества.
Допълнение към състава:
В чистия пчелен мед има още: инвертна захар ( плодова или гроздова ) - 73%, тръстена ( цвеклова ) захар - 2%, вода - 20%, декстрин - 2%, азотни вещества - 0,99%, киселини - 0,1%, минерални вещества - 0,1%.
В 100 гр. мед има:
вода - 21%, белтъци - 0,4% , мазнини - 0%, въглехидрати - 78,3%, калории - 323, които се усвояват много бързо от организма.
Въглехидратите (70-80%), представени главно от глюкоза, фруктоза, дизахарида захароза и около 20 други ди- и тризахариди.
Органични киселини - винена, лимонена, млечна, мравчена и др.
Минерални вещества - калий, калций, натрий, фосфор, сяра, магнезии.
Аминокиселини, са около 20 на брой - глуутаминова киселина, глицерин, тирозин, лизин и др.
Съхранение
Медът и е един от най-трайните хранителни продукти (неограничена трайност). Съхранява се в стъклени, глинени, порцеланови, керамични и дървени съдове на тъмно, прохладно и сухо място, където няма странични миризми. Той мигновено попива миризмата на риба, сирене, кисело зеле. Така че помислете дали да оставите бурканите с мед в мазето до зимнината. В хладилник, пък е прекалено влажно за него. Преките слънчеви лъчи са пагубни за меда. След 48 часа непрекъснато слънчево облъчване, ферментите в пчелния мед се разрушават и то най-вече става дума за инхибин - ферментът с противомикробно действие. При температура над 150° животворният балсам става просто въглехидратна смес.
Медът не бива да се съхранява в метални съдове, заради киселините, съдържащи се в него. Те могат да предизвикат окисляване, а това да доведе до увеличаване съдържанието на тежки метали и до намаляване на полезните вещества в меда. Такъв мед може да предизвика неприятни усещания в стомаха и дори до доведе до отравяне.
Видове
По произход медът бива нектарен и манов. Изходящият материал за нектаровия мед е нектарът, който пчелите събират от цветовете на разстенията, а за мановия - маната. Последната е сладък сок, отделян от листните въшки и други насекоми, хранещи се със соковете на липата, върбата, дъба и други дървета. Съществува още и боров мед, който човек може сам да си свари стига да има на разположение борови връхчета, захар и търпение. Начинът на приготвяне наподобява този на обикновенните сладка.
Ползите от консумацията на мед за трениращия
Медът дава много енергия на трениращите, които го ползват. Добре е да се приема преди и след тренировка, но това не е задължително, особено ако сте на диета (независимо дали тя е за повишаване или понижаване на маса). Много добра е комбинацията мед + ядки. От моя опит смея да твърдя, че орехите са най-подходящи за тази комбинация.
В пчелния мед се съдържат биостимулатори, т. е. вещества, повишаващи жизнената дейност на организма. Наблюденията са показали, че спортистите, които употребяват мед преди състезания или в почивките между тях, бързо възстановяват изразходваната мускулна енергия. Мнозина лекари препоръчват пчелния мед на стари хора и деца, а също и на хора, които се нуждаят от бързо възстановяване на силите след продължително боледуване.
Медът има много приложения, но главното е ,че дава сила и издържливост на трениращия!
Медът оказва лечебно действие, ако се приема в подходящи ежедневни дози. Той е най-полезен, ако се приема под формата на 12-13%-ен воден разтвор (една супена лъжица мед в 1 чаша хладка вода) - 3 пъти дневно, винаги 1,5-2 часа преди ядене. Всекидневната доза за възрастен човек е около 100 г. На децата се дава 3 пъти дневно по 1 чаена лъжичка, което представлява приблизителна около 30 г. По-големи дози мед пресищат организма и изтощават задстомашната жлеза.

[ ... ]

Доматът

Доматът

Доматът е растение от семейство Картофови (Solanaceae). Родина на домата са Централна и Южна Америка, от Мексико до Перу. Той е многогодишно растение с кратък живот, отглеждано като едногодишно растение, обикновено достигащо 1-3 м височина със слабо дървесно стъбло, което обикновено лази по други растения.Листата са сложни,текоперести дълги 10-25 см, с 5-9 листенца, всяко от които е до дълго до 8 см, с назъбен ръб.Различават се два типа листа:обикновен тип и картофен тип. Стъблото и листата са мъхести. Цветовете са с диаметър 1-2 см, жълти на цвят, с 5 заострени венчелистчета. Събрани са в класовидно съцветие по 3-12. Плодът е съестен, ярко оцветен (обикновено червен от пигмента ликопен) месест семков плод с диаметър 1-2 см при дивите растения и обикновено много по-голям при културните.Плодът е сочна двугнездна или многогнездна ягода с различна форма или големина.Теглото може да достигне от 1-2гр до 500 и повече при едроплодните домати.
Думата домат произлиза от езика нахуатъл — „томатл“.


Хранителна информация за доматите
Доматите са чудесен източник на витамин C и витамин А. Доматите са много богати на витамини, минерални соли и други полезни вещества. Достатъчно е да се изяжда дневно по един голям домат, за да си набави човек почти цялото количество витамин С и Витамин А, което му е необходимо всекидневно. Доматите съдържат 17 пъти повече желязо от млякото, два пъти повече от яйцата, три пъти повече от рибата
Химичният състав на доматите варира в зависимост от сорта и почвено-климатичните условия.
Те съдържат 94,5% вода, 0,9% белтъчини, 3,5% въглехидрати, незначителен процент скорбяла, 0,7% целулоза, органични киселини (лимонена, ябълчна, оксалова), минерални соли (калий, фосфор, калций, магнезий, натрий, желязо и др.).
Доматите са богати на витамини – 30мг% витамин С, 0,60мг% каротин (провитамин А), 0,85мг% витамин Е, 0,50% витамин К, 0,50% витамин РР и в по-малки количества витамините В1, В2 и др.
Зрелите пресни домати съдържат 2-3 пъти повече витамин С от зелените.
Значително съдържание на киселини в съчетание със захар придава на доматите приятен вкус.
Поради това, че витамин С е крайно неустойчив и бързо се руши в присъствие на светлина и въздух, а също и при допир с метал, доматите трябва да се нарязват непосредствено преди употреба им, и то с неръждаем нож.
Пастьоризираният и добре съхраняван доматен сок запазва витаминното си съдържание в продължение на две години с минимални загуби. (т.е. консерви домати, доматен сок и доматено пюре може да се съхраняват до две години)
Бланширане на домати Бързо белене на домати
За да свалите по-лесно „кожата” от доматите, ще трябва да ги пуснете в тенджера с кипяща вода и след това да ги сложите под чешмата, за да ги охладите бързо.
Течността, намираща се под „кожата”, ще се разшири, а след изстудяването ще се свие и набръчка, вследствие на което по-лесно ще я отделите.
История на доматите
Доматът произхожда от Южна Америка, където и сега се срещат няколко вида диви негови събратя. Техните плодове обаче не са по-едри от дребен орех и не са толкова вкусни.
Преди много хилядолетия жителите на Перу, Чили и Еквадор започнали да отглеждат някои от тях в своите градини и ги превърнали в полезни културни растения.
Наскоро след откриването на Америка семената от тези домати били пренесени и в Европа. Но столетия наред европейските народи ги отглеждали в саксии наред с мушкатото, индришето, обичката само за украса.
Едва през ХVІІІ век започнала да се разнася славата на домата като хранително растение из всички континенти.
В съвременната кухня доматите се използват почти ежедневно в прясно или консервирано състояние – консерви, концентрати, сушени, замразени и др. Благодарение на оранжериите пресни домати се осигуряват и през зимните месеци.
Една чаша доматен сок може да достави половината от необходимата за човека дневна доза витамин А и витамин С.Освен това се счита, че доматеният сок е добра храна при заболявания с нарушение на обмяната на веществата, като артрит, затлъстяване, захарна болест и др.
Диетолозите смятат, че доматите са особено полезни при болести на сърдечно-съдовата система. Ниската им калоричност ги прави много подходящи за затлъстели хора.
Изследване, проведено от учените от Харвардския университет показва, че доматите са изключително полезна храна за профилактика на редица сериозни и опасни заболявания Съдържащият се в доматите ликопен, който се съдържа още в динята, кайсията и червения грейпфрут. В този зеленчук се съдържа и голямо количество 5-хидро-кситриптамин - вещество сходно по действие със серотонина, който има отношение и към спокойствието и увереността на човека в неговите отношения. Не е случаен и фактът, че доматите понякога ги наричат “ябълките на любовта”

[ ... ]

Морковите

Морковите

- добро зрение и памет

Известни са още 2000, 1000 години преди н.е. За тяхна родина се смята Средиземноморието.

Морковите имат богат химичен състав и оказват регулиращо действие върху процеса на обмяната на веществата в човешкия организъм.
Съдържат средно около 89,1% вода, 0,8% белтъчини, 8% въглехидрати, каротин, витамини В1, В2, В61 малки количества витамин С, много ензими, етерично масло, минерални вещества – калий, натрий, калций, магнезий, фосфор, йод, желязо и др.
Най богати с каротин са морковите с интензивно червен или оранжев цвят.

Качествата на морковите като храна и лечебно средство са отдавна признати.
Ефикасни са при най-различни ситуации – от пролетната умора до слединфарктни състояния.
500мл сок от сурови моркови по биологична усвоимост на калция в него е равен на 12 таблетки калций. Не случайно сокът от моркови е първата храна след майчиното мляко, което се дава на кърмачетата. В този случай е добре да се избягват апетитните ранни пролетни моркови, ако няма възможност да се провери съдържанието на нитрати в тях.

Съществуват опасения, че прекомерната употреба на моркови може да предизвика жълтеникаво оцветяване на кожата.
Тези страхове са безпочвени при здрави хора. Оцветяването при възрастните е признак, че черният дроб не е съвсем добре и не успява да превръща големите количества каротин във витамин А.


Лечение с моркови

При киселини, пийте по 250мл пресен сок от морков.

За подобряване на паметта смесете 1/2 чаша сок от моркови и 1/2 чаша прясно мляко.

[ ... ]

Прасковите

Прасковите

Произход

За тяхна родина се смята Китай.
Латинското наименование е persica, вероятно защото прасковите са дошли в Европа през Персия.
В средновековието те минавали за вредни, а смятали лечебни листата им.

Съдържание

Прасковите съдържат витамините В1, В2, В9, РР, С, Е, З и каротин (колкото по-жълти са плодовете толкова повече е той в тях). Те са твърде богати на калий, натрий, фосфор, магнезий и калций, съдържащо и на малки количества желязо.
Съдържат, макар и в ограничени количества, различни микроелементи – титан, манган, мед, никел, хром и молибден.
А колко пектин има в тези плодове, зависи от степента им на зрялост – в зелените пектинът е два пъти по-малко, отколкото в узрелите.

Лечебни свойства

Освен че примамват с приятен външен вид, нежен аромат и прекрасен вкус, прасковите са плод с голяма лечебна сила. Тъй като отделните сортове зреят по различно време, те могат да бъдат използвани за храна и лекарство през доста продължителен период.
• Прасковата се препоръчва при болести на черния дроб.
Помагат много за образуването на хемоглобин в червените кръвни клетки. Понасят се добре от стомаха, улесняват храносмилането, активизират отделянето на стомашния сок.
Изключително високото съдържание на калиеви соли ги прави подходящи при сърдечно-съдови заболявания, особено такива с отоци, при които организмът трябва да се обезводни.
За редица заболявания, свързани с нарушената обмяна на веществата като затлъстяване и диабет, прасковите са много подходяща диетична храна.
Препоръчва се още при подагра, артрит, анемия, защото укрепват силите и повишават имунната защита на организма.
• При всички заболявания един до три разтоварителни дни с праскови или в комбинация със сварен ориз ще бъдат само от полза.
За 1 ден се изяждат 1,500кг – 2кг плодове, разпределени на 5-6 порции, като не се приема никаква друга храна. Полезни са и т. нар. оризово-плодови дни, при които се изяждат 250г сварен ориз и около 800г праскови, разпределени на 4-5 дажби.
• Листата на прасковата също имат лечебни свойства.
Две-три супени лъжици нарязани листа се заливат с 500мл вряла вода, киснат 10 минути и се прецеждат.
Запарката се препоръчва при запек, като това количество се приема 3 пъти на ден (по 170мл) по време на основното хранене.


Как да изберем най-хубавите
• Купувайте ги в разгара на сезона. На пазара те се предлагат от април до октомври, но най-вкусните зреят през юли и август.
• Хубавата праскова трябва да е ароматна и леко мека под нежния натиск на пръстите. Не избирайте прасковите по цвета им, защото той не е съществен критерий. Не се доверявайте и на онези плодове, които са откъснати прекалено рано, защото те няма да станат нито по-зрели, нито по-ароматни. Недозрелите плодове не съдържат присъщите на прасковите полезни съставки, а презрелите са загубили някои от тях.
• Проверявайте прасковите, които имат нетрадиционен цвят и форма. Истински сочни и месестите са тумбести, с вдлъбнатинка през средата на плода.
• Когато купувате праскови, които ще ядете веднага, спирайте се на не омекнали, ароматни и не натъртени Ако пък ще ги консумирате след няколко дни, купете по-твърди, но гледайте, като натиснете леко по вдлъбнатината, там е по-меко от останалата част.

Как да ги съхраним
• Разпръскването на аромата на прасковите достига върха си при съхранението на стайна температура, докато ниските градуси спират развитието на този процес.
• За дълбоко замразяване се избират праскови с жълт цвят. Обелените и почистени от костилките плодове се пускат в кипяща подсладена вода за около 10-15 минути. Можете да ги замразите поръсени със захар или заедно със сиропа, в който сте ги варили.
Срокът за съхранение във фризера е 7-8 месеца. Размразяват се за около 5-6 часа в хладилник.
• Друг начин да ги приготвите за фризера е потапяне (разделени са на две) за няколко минути във вряща вода с лимон.
• Узрелите праскови могат да се съхраняват в хладилник до пет дни. Само не забравяйте преди да ядене да ги извадите, за да достигнат стайна температура.

Мерки

При изпълняване на рецепти: 500г се равняват на 2 големи или 3 средни праскови, на 2 чаени чаши обелени и нарязани на едро, 1 2/3 чаени чаши обелени и надробени на ситно или 1 1/2 чаени чаши обелени и пасирани плодове.

[ ... ]

Спанакът

Спанакът

Произхожда от Средна и Мала Азия, предполага се, че родината на спанака е Персия.
Той е бил непознат на древните гърци и римляни. В Европа се е появил по всяка вероятност през Испания, внесен от арабите. Оттам се е разпространил из целия континент и в Америка.

Бил е любим зеленчук на Катерина Медичи. Той е една от задължителните съставки на всички предпочитани от нея сосове. Когато през 1533г. Се омъжва за краля на Франция, взима със себе си италианските готвачи, за да има кой да готви спанак във френския кралски двор.

По съдържание на хранителни вещества и особено на минерални соли спанака заема едно от първите места всред зеленчуците.
Съдържа средно 90,1% вода, 3,2% белтъчини, 3,2% въглехидрати.
Количеството на мазнини е незначително.
Богат на витамин С, провитамин А (каротин), витамини В, В1, В2, В6, РР и в по-малко количество Витамин К.
В спанака се съдържа много ценната фолиева киселина, както и минерални вещества – калии, магнезий, желязо, фосфор, калций, хлор, йод, и в по-малки количества манган и мед.

Витамините в спанака са доста устойчиви при варене и консервиране.
При кулинарна обработка на спанака голяма част от минералните му вещества преминават във водата, а при продължително варене се унищожават и някои съставки. Ето защо спанака е особено ценен в прясно състояние под формата на салати, а при варене трябва да се оползотворява и водата, в която е врял.

Спаначните корени също трябва да се използват за храна – за приготвяне на салати, супи и др.

Спанака лекува:

За лечебни цели и по-бърз ефект за предпочитане е пиенето на изцеден пресен сок от спанак (чист) или смесен със сок от моркови.
Поради богатото съдържание на желязо, фолиева, киселина, витамините С и К, спанакът повишава хемоглобина в кръвта, затова е полезен за лечение на малокръвие и различни анемии.

Ако детето ви има проблем с растежа, нека да яде спанак като Попай Моряка, каротинът (провитамин А) който се съдържа в него помага за увеличаването на ръста.
Полезна храна за диабетиците, защото сока от спанак подсилва секрецията на инсулт от панкреаса.

Поради ниската си калоричност е подходяща диетична храна при затлъстяване и атеросклероза.

Високото съдържание на каротиноиди и хлорофил – и двете са вещества, които доказано намаляват риска от рак.

Успокоява болките при колити, полезен е при възпаление на храносмилателните органи.

Помага зарастването на язви и рани в червата, има лек слабителен ефект при запек.

Укрепва имунната система.
Особено е полезен при пушачите, тъй като той е особено ефикасен срещу рака на белите дробове.

[ ... ]

Aкупунктура

Aкупунктура

Ефектът на акупунктурата се дължи на разблокирането и отстраняването на смущенията , възникнали в рамките на една външна енергийна система.

Тази идея няма нищо общо с анатомичната структура на нервите , вените , артериите и лимфните възли , които са били грижливо изследвани и описани от учени , принадлежащи към всички раси и религии в медицинските центрове по цял свят.

За разлика от анатомичното разбиране , енергийната система на акупунктурата е подобна на енергийната система на аурата в Хинду-системата.

Иглотерапията , както е популярното име на акупунктурата, първоначално е ползвала инструменти от камък , но с малки размери – по-тънки от стрели. С времето каменните “игли” били заменени с дървени /бамбукови/. Терапията станала истински ефективна едва, когато започнали да се използват метални игли.

Въпреки дългата си и разнообразна история и традиции, в Китай този вид лечение е бил извън закона през периода 1929-1958 г.

Първият писмен труд за иглотерапията е книгата “Неи Чинг”, която представлява писмено обобщение на практиката на акупунктурата. Състои се от 34 тома , първият от които е написан преди 4500 г. Пиен Чуе, китайски лекар от онази епоха , е извел пациент от състояние на кома чрез акупунктура. Това първоначално лечение е било последвано от билколечение за 20 дни и двете довели до пълното възстановяване на здравето на пациента.

Философията на китайската медицина – “кампо” обединява всички естествени явления в природата и всички лечебни системи. Те се отнасят към една от двете големи групи : ИН /-/ е женското начало и ЯН /+/- мъжкото начало. Вътрешните органи в човешкото тяло се разделят на ИН/наречена още основна ДЗО/ и ЯН /допълнителна ФУ/групи.

Те са взаимно зависими и се допълват. Счита се, че всичко в организма на човека се подчинява на пет основни елемента - растения , топлина, земя , минерали и течности.

Така например от ДЗО сърцето е свързано с огъня, далакът и задстомашната жлеза са земя , белите дробове са метал , бъбреците са вода , черният дроб – дърво. Към ФУ са тънки черва , стомах , дебело черво , пикочен мехур и жлъчен мехур. Така става ясно ,че органите, причислени към ДЗО- групата от ИН системата, са плътни органи , които “кондензират” енергия , а другите са кухи органи от ФУ – групата и ЯН -системата, подпомагащи “кондензацията на енергията в плътните органи”.

Върху повърхността на човешкото тяло тези сили на енергия са организирани в 14 меридиана.Те всички, с изключение на “тройния загряващ енергизатор”, съответстват на вътрешните органи.Дискусиите за тройната топлина “Саншо” в споменатия меридиан елегантно се избягват.

Всеки меридиан има по 6 стандартни точки. По дължината на меридианите са разположени точки с “ниско съпротивление”, които са местата за действително прилагане на акупунктура. Една от тези точки е алармената , наречена още “глашатай” . Тя привлича вниманието на болния и боли особено при натиск или спонтанно докосване. Явява се като една от най-важните терапевтични точки. Те се стимулират чрез тъп натиск , чрез въздействие с механични игли , чрез изгаряне на накъсани растителни листа или билкова смес. От старата традиция са установени 800 точки, но съвременните учители откриха и нови.

Съгласно китайското учение , цялото тяло е представено чрез външното ухо и то се използва за диагностика и лечение.

Акупунктурата се прилага резултатно в много случаи. Известен процент пациенти получават достатъчно обезболяване, достатъчно дори за хирургична операция.

Рефлексологията и рефлексотерапията са много близки до акупунктурата.В последните години се практикуват т.нар. микромасажи – ръце , ухо, ходила,лицева област, които представляват и рефлексни зони за профилактика и лечение.

Рефлектореният масаж на ухото се нарича аурикулотерапия. Освен натиск в точките и масаж се използват и масажни пръчици- дървени или пластмасови с различен по големина накрайник / над и под 3 мм/.

Д-р Фитцеджералд , който е основател на зоновата терапия и 10-те зони , които повлияват цялото тяло , открива , че натискът върху ходилото се отразява благоприятно върху всички системи и части от нашето тяло. Ингам разбира , че чрез грижлив масаж може да се разкрият слабите места. Постига се чрез опипване /палпиране/ и натиск. Много болезненото място означава ,че там са се отложили т.нар. кристализиращи неусвоени вещества , които възпрепятстват протичането на нервните импулси. След прилагането на масажа се смята ,че те се отнасят от кръвта и лимфата и така се нормализира нервният импулс.

Палецът на крака има голямо значение за практиката на рефлексологията. В мистичната традиция на Зороастра , той е свързан с разума и може да донесе хармония на тялото. Дисбалансът и “енергийната претовареност” се приемат отново като причина за болестта.

Всички тези понятия, свързани с описаните алтернативни лечебни методи, са чужди и непонятни за традиционната медицина.

Никога досега не са били установени точки на енергийно натрупване чрез микроскопските изследвания на кожата и на нервната система на дланта и ходилото от учените, изследвали внимателно и непреднамерено човешката анатомия.Факт е обаче, че тази терапия има ефект в продължение на 5 хилядолетия.

[ ... ]

МАСАЖИ Показания и противопоказания

МАСАЖИ Показания и противопоказания

Масажът представлява ценен фактор в профилактиката и е от твърде важно значение при комплексното лечение на редица заболявания. Той е незаменим метод при някои заболявания в ранната детска възраст.
Общият масаж е показан при невротични състояния /особено при неврастенна невроза/, астения, реконвалесценция /период на оздравяване/, хипотония, обменни заболявания /захарен диабет, затлъстяване, подагра/, а при деца - при хипотрофия и рахит.
Местният масаж се препоръчва при отоци и инфилтрати на кожата и подкожната тъкан, сраствания, следоперативни цикатрикси, трудно зарастващи рани, заболявания на опорно-двигателния апарат, забавено образуване на костен калус, навяхване, изкълчване, хронично и остро възпаление на стави, миозит и травмена увреда на мускули, мускулна дистрофия, атрофия и контрактура, отслабване на коремната преса, деформация.
Той действува добре и при сърдечно-съдови заболявания, парези и парализи /спастични и вяли/, при възстановителен и резидуален /с остатъчни явления/ период на полиомиелита, при заболявания на периферните нерви /лека невралгия, неврит, радикулит, плексит/, главоболие, заболявания на коремните органи /атония на стомаха и червата, при която е показан дълбок, силно дразнещ масаж; при спастичен запек е показан повърхностен успокоителен масаж/.
Като профилактично средство масажът или самомасажът може да се използува при начална невроза, астения, хипотония, преумора, професионално пренапрежение на пръстите на ръцете.
Общият масаж е противипоказан при наличие на остра болка, повишена температура, остър възпалителен процес, инфекциозни заболявания, туберкулоза, злокачествени тумори, склонност към кръвоизливи, повишена обмяна на веществата, състояния на свръхвъзбуда.
Местен масаж не се прилага върху съответната област при наличие на чуждо тяло в тъканите, при вътрекапсулни счупвания, възпаление на лимфни възли, кожни заболявания /пиодермия, дерматит, екзема, обрив, рани, изгаряне, измръзване/, при съдови заболявания /аневризма, варикоза, флебит, тромбофлебит и тромбоза/, поради опасност от тромбоемболия и лимфангит.
При сърдечни заболявания масажът също е противопоказан, особено при митрална стеноза, остър ендо- и миокардит и състояния на тежка сърдечна недостатъчност. Масаж на коремната стена не се прилага при литиаза /бъбречна, жлъчна, на пикочния мехур/, активна язва на стомаха и дуоденума, херния и бременност.

[ ... ]

Дозировка на масажа

Дозировка на масажа

Масажът се дозира в зависимост от приблизителната сила на натиска, характера на преобладаващия масажен похват и времетраенето му. Успокоително влияние върху нервите оказва главно лекото попродължително поглаждане и отчасти лекото разтриване и омачкване.
При редица патологични състояния /фрактури, отоци, повишена двигателна възбудимост, прекарани кръвоизливи/ се предпочита и извършва лекият масаж, главно поглаждане, докато останалите похвати са слабо застъпени и се прилагат с намалена сила. В други случаи /за разнасяне на цикатриси и сраствания, при прекомерен костен калус, бавно резорбиращи се хематоми, вяли парализи/ масажът трябва да бъде осъществен чрез по-голяма сила на натиска енергично разтриване и омачкване, с евен туално включване и на по-силно дразнещи похвати /почукване, вибрация/.
При дозировката на масажа по времетраене трябва да се вземат под внимание следните средни норми: за избирателен масаж на малък участък /става или отделна мускулна група/ се отделят не повече от 3-5 минути, за да не се увреди кожата; за масаж на крайник 10-15 минути; за масаж на туловището - 15-20 минути; за общ масаж 30-45 минути. Масажите се правят всеки ден или през ден, като обшият им брой варира от 15 до 60. Първите няколко процедури на общия масаж действуват възбуждащо, а по-нататъшните понижават нервната възбудимост.

[ ... ]

МАСАЖИ Въведение

МАСАЖИ Въведение

Масажът е толкова стар , колкото е човечеството . Още праисторическият човек инстинктивно е прилагал някои масажни похвати . Първоначално той е използвал ръката си за поглаждане при някои наранявания , за разтриване при хронична болка с цел успокояването и . Установено е че петминутен масаж се равнява на 30 минути пасивна почивка.
Определение за масаж-Масажът е кинезитерапевтичен лечебен метод,които се свежда до нанасяне на дозирани механични въздействия върху тялото,чрез различно подбрани похвати изпълнени от ръцете на масажиста с профилактична или лечебна цел.
Класически масаж;
В комфортна обстановка на спокойствие и уют имате възможност да се отървете от умората и стреса на ежедневието да облекчите напрежението и болките в ставите и мускулите да възстановите енергията си и добрия тонус.
Масаж с мед;
Масажът с мед е древен метод преоткрит в наши дни. Прилага се за лечение и профилактика; за възстановяване на жизнеността при състояние на отпадналост в резултат на стрес, хронични заболявания, старост, нездравословен начин на живот.
Ефектът на масажа с мед е изсмукване, изпомпване на натрупаните в тъканите токсини шлаки.Масажът влияе силно тонизиращо на целия организъм действа в дълбочина и възстановява естествената способност на организма да се самопречиства от отровите. Прилага се с успех при заболявания на сърдечно-съдовата система, нервната, имунната, стомашно-чревната система, дихателните пътища , опорно двигателния апарат и кожата;
Лечебен масаж;
Лечебният масаж представлява сбор от механични въздействия върху кожата и подлежащите тъкани.Осъществява се чрез различни специални похвати.Редовният масаж може да подпомогне общото здраве и жизненост ,като специализираните методи освобождават напрежението и болките в мускулите, облекчават схванатите стави, подпомагат кръвообращението и стимулират изцеждането на лимфата, за да се насърчи освобождаването на токсините от тялото .Масажът възвръща здравия цвят на бледата кожа и подържа тялото здраво и гъвкаво.
Холистичен масаж;
Този масаж има едно голямо преимущество премахва напрежението и главоболието, отпуска болезнено напрегнатите мускули и прогонва безсънието.Това е съчетание от дълбоки и бавни похвати съчетани с успокояваща музика.Този масаж ни дава възможност да почувствате отново какво значи да си спокоен ,и да живееш в хармония със себе си, да изпитваш удоволствие от собственото си тяло.Холистичният масаж влияе добре като успокоява и тонизира мускулите подпомага движението на кръвта във вените увеличава хемоглобина стимулира лимфният поток и прави съединителната тъкан на ставите по еластична.
При този вид масаж се използват етерични масла които намаляват риска от алергични реакции нормализират работата на централната нервна система, работата на сърцето, те са едни от мощните антиоксиданти и не на последно място забавят процеса на стареене.
Масаж при бременни;
Масажът е отлично средство, чрез което една жена може да се подготви за раждането, този масаж помага за понасянето на промените в тялото.Масажът премахва напрежението и умората при бременност, но също така успокоява и дава сили на жената при самия акт на раждането.Масажът при бременни допринася неимоверно много за успокояване на болките в краката и гърба, премахва общата отпадналост, която жената усеща особено в напреднала бременност.
Помнете,животът може да ви изведе от строя, но масажът ще ви върне обратно към него.
Спортен масаж:
За всяка форма на физическа дейност от атлетика до танците – масажът е безценно средство за привеждане на тялото в кондиция за релаксация и лечение на травми. При подготовка за спортна дейност масажът може да се използва за допълнително разгряване и разтягане. Когато не сте в форма или физическото натоварване е било твърде голямо се получава кислородна недостатъчност и тогава в мускулите се образуват отпадъчни продукти и това причинява болка и умора.За премахването им е нужно масаж, които помага на мускулите да възвърнат силата си много по –бързо. Масажът помага при навяхвания и разтегнати сухожилия.
Козметичен масаж:
Козметичният масаж с витамин С в най–чист вид за регенерация на уморената кожа , за устойчивост и блясък , за лъчезарен вид и комфорт.
Гарантирана младост , чистота и свежест !
Масаж на ходилата:
Източноазиатски лечебен метод. Спада към алтернативните методи на лечение и е вид рефлексотерапия ,при която с характерни масажни похвати се обработват стъпалата. Съществува и е доказана взаимна връзка между отделните органи, акупунктурните меридиани и рефлексогените зони на стъпалата.Стъпалото се явява една съвършена микроакупунктурна система , в която свое място на съответствие има всяка част на тялото и всеки орган . Прилагат се специфични масажни похвати ,които рефлекторно въздействат върху засегнатият орган и подобряват функцията му.Като цяло терапията е приятна и резултатите са много добри.
Антицелулитен масаж:
Специални масажни похвати приложени с професионални кремове и масла, които активират кръвообращението в предразположените към целулит и напълняване зони на тялото, тези похвати ще подпомогнат разбиването на мастните натрупвания и ще подобрят дренажа на застойните течности.
За да се радвате на стройни бедра и добра фигура опитайте специфичните техники на антицелулитният масаж.
Отслабваща маска:
Това е програма въвеждаща в света на професионалните грижи .Тя ви дава едно ново моделирано тяло с неоспорими и сигурни резултати, активизира обмените процеси, елиминира токсините, способства за обновяване на тъканите и видимо отстранява натрупаните мастни депа.
Лечебен масаж
Лечебният масаж представлява сбор от механични въздействия върху кожата и подлежащите тъкани. Той се осъществява чрез специални похвати на масажиста /ръч но или чрез специален апарат/ с лечебна или профилактична цел. По аналогичен начин се прилага и спортният масаж, обаче върху здрави лица и не така строго дозирано.
Биологично и физиологично действие

Експеременталните проучвания относно биологичното действие на механичните дразнители, включително и на масажа, показват, че под тяхно влияние настъпват физико-химични промени в клетките, независимо от силата на дразненето. Това дава отражение върху жизнените функции, носител на които са клетъчните колоиди.
Подобни явления се наблюдават не само в епителните, но и в съединително-тъканните, мускулните и нервните клетки. Масажът предизвиква механично дразнене на телесната повърхност, и то не само върху кожата, а също и върху останалите тъкани, достъпни за масажното действие: подкожна тъкан, фасция, мускули, надкостница, а при някои случаи и върху вътрешните органи. Тези дразнения предизвикват ответни реакции в човешкия организъм.
При правилно дозиране те водят до положителни лечебни реакции, при предозиране - до увреждане, а при недостатъчна сила остават без ефект.
Под влияние на дозираното механично дразнене в организма настъпват различни реакции:
1. Найнепосредствената реакция е местното механично действие - разнасяне на тъканни течности /отоци/, разтягане на кожата;
2. Основно действие е рефлекторното, т.е. - рецепторният апарат приема дразненето и изпраща импулси в централната нервна система. От там се получава отговор по нервен път както към тъканите, които са масажирани, така и до други отдалечени места, свързани по нервен път с масажираната зона и даващи специфична реакция - отговор на дразненето. Например, под влиянието на масажа кожата се зачервява рефлекторно, мускулатурата се тонизира или релаксира /отпуска/ в зависимост от техниката, но в рамките на даден сегмент, се повлиява и определен вътрешен орган;
3. Успоредно с горните фактори масажът има и хуморално действие, т.е. - механичното дразнене на тъканите води до продукция на биологично активни вещества в тях, имащи изразен физиологичен ефект върху тъканите, от които са отделени. Попаднали в кръвта и лимфата тези вещества се разнасят из целия организъм, като оказват въздействие върху него.
Физиологичното действие на масажа върху различните органи и системи се свежда до следното:
Влиянието на масажа върху нервната система се характеризира с известна двуфазност. Слабите, леко масажиращи движения действуват през фазата на скоропреходно възбуждение /понякога трудно доловимо/ подтискащо върху периферните нерви и техните окончания. Следователно при достатъчна продължителност лекият масаж понижава нервната възбудимост и понякога може да доведе до пълно отстраняване на умерената болка /аналгетичен ефект/.
По отношение на мозъчната кора краткотрайните механични дразнения дават също така временен възбуждащ ефект, а при по-голяма продължителност развитие на задържен процес и сънливост. Интензивно прилаганият масаж действува силно дразнещо и предизвиква дълготрайно възбуждение.
Действието на масажа върху циркулаторната система се проявява преди всичко върху лимфообращението. При покой лимфата в крайниците не се движи. След масаж лимфният ток се усилва, което прави масажа прекрасно средство за разнасяне на инфилтрати, отоци, трансудати и ексудати. Масажът оказва влияние и върху кръвообращението. Чрез масаж, особено чрез поглаждане по посока на венозния и лимфния ток, се улеснява изпразването на вените и в тях се създава отрицателно налягане, което способствува за усилване и на артериалния ток. Независимо от това по рефлекторен път се предизвиква разширение на артериалната и капилярната мрежа. Настъпва изразена капиляризация, т.е. - отваряне на многобройни резервни капиляри.
Във връзка с това следват редица благоприятни промени в мастната обмяна, храненети /трофиката/ и регенерационните процеси. В механизма на съдоразширяването взема участие и образуваният в кожата хистамин /биологично-активно вещество/ - след резорбирането му в кръвообращението. По такъв начин се създават условия за премахване на застойните явления и за урегулиране разпре делението на кръвта. Подобрява се и кръвоснабдяването на сърцето, като сърдечната дейност се усилва и забавя.
При общия масаж артериалното налягане показва неголеми колебания, най-често временно покачване, а понякога и понижение в зависимост от индивидуалните особености, вида и дозировката на масажа.
Влиянието върху кожата се обуславя главно от кожно-съдовата реакция. Активната хиперемия /кръвонапълване/ на кожата се манифестира с видимо зачервяване и повишаване на кожната температура с 0,5С. В резултат на хиперемията се подобряват трофичните процеси, кожата става по-еластична, с подобър тургор и по-голяма устойчивост спрямо температурни и механични въздействия.
Масажът подобрява еластичността и на цикатрициалната тъкан /цикатрикс белег от рана/. Независимо от това чрез механичното олющване на дегенерирали епи дермисни клетки се освобождават порите на кожата и се подобрява кожната респирация /кожно дишане,отделяне чрез кожата на водни пари и газове от организма/.
Действието на масажа върху опорно-двигателния апарат се обяснява също така с подобреното лимфо- и кръвообращение. Особено добре изразено е въздействието на масажа върху атрофични и уморени мускули. Върху здравата мускулатура влиянието му е по-незначително. Мускулните влакна на атрофирани мускули под влияние на масажа бързо надебеляват и се увеличават по обем и тегло, а мускулната сила нараства.
По-дълбокият мускулен масаж води до рефлекторно повишение на тонуса и на съкратителната способност на мускул ните влакна. Изразената мускулна умора изчезва след масаж много по-бързо, отколкото след почивка. Това се обяснява с бързото елиминиране на метаболитните вещества на умората под влияние на масажа. Работоспособността на уморения мускул след масажа не само се възстановява, но и се увеличава 3 до 7 пъти.
Масажът действува болкоуспокояващо върху ставния и лигаментния апарат и подобрява неговата еластичност. Забележително добро е въздействието на масажа за разнасяне на трансудати и ексудати в ставите и около ставните тъкани. Масажът успокоява регенерацията на увредената костна тъкан.
В резултат на масажа настъпват и общи изменения в целия организъм - подобрение на апетита, съня и самочувствието и отслабване на невротични оплаквания. Тези изменения се обясняват с рефлекторното влияние върху централната нервна система и повишението на обмяната на веществата. Ясно изразено е увеличението на газовата /окислителните процеси и отделянето на въглероден двуокис/, азотната и водната обмяна. Действието на масажа върху мастната обмяна е нормализиращо, поради което теглото на затлъстяли лица се понижава, а на слабите лица се увеличава.
Във връзка с подобреното кръвооросяване на бъбреците се увеличава и диурезата /денонощното количество на урината/, особено при масаж на долните крайници. Непосредствено или наскоро след масажа се наблюдават и други промени в организма увеличени секторни функции /слюнчена, стомашно-чревна, чернодробна-жлъчна, понижение на кръвната захар/.
Обща методика и техника

При извършване на масажа се спазват определени хигиенни изисквания и методич ни указания. Стаята за масаж трябва да бъде добре проветрена и затоплена /найподходяща е индиферентната температура на въздуха - 20 до 24С/, ръцете на масажиста - грижливо измити и топли с неувредена кожа и изрязани нокти, кожата на масирания участък - добре измита и без данни за възпалителен процес.
Масажът се извършва върху достатъчно висока /70 см/ твърдо тапицирана кушетка при удобно положение за болния и за масажиста. Пациен тът се съблича напълно или частично, така че облеклото му да не пречи на лимфната и кръвната циркулация.Важно условие е мускулатурата му да бъде свободно отпусната.
Крайникът за масажиране се поставя в средно физиологично положение, удобно подпрян на валяк. За масаж на главата, лицето и горните крайници е по-удобно седящо положение. За улеснение на плъзгането преди лечебния масаж върху кожата се нанася леко индеферентна пудра /фин изпечен талк/ или мазнина /бял вазелин/. При напудряне или намазване силата на масажа отчасти намалява, затова масажът в много случаи се провежда върху суха кожа.
Основно правило при масажирането е то да се извършва от периферията към централната част на тялото, респективно към регионалните лимфни възли с оглед да се засили лимфният и венозният ток. Самите лимфни възли не трябва да се масират.
При съчетаването на масажа с други физиотерапевтични процедури трябва да се има предвид следното: върху участък с ултравиолетов еритем /зачервяване/ не може да се провежда масаж в продължение на два-три дни; най-често масажът се извършва след провеждане на по-силно дразнещите физиотерапевтични процедури /електролечебни, светлиннолечебни, топлинни, физически упражнения/.
Той може и да предхожда другите процедури, когато се търси синергично действие и засилване на дразнещия ефект. При нарушение на периферната циркулация първо се прилага масаж и след това физио- или балнеопроцедури.
В масажната техника са въведени няколко стотици разновидности на масажните способи. Тук е важно да се отбележат пет те основни похвата на масажа: поглаждане, разтриване, омачкване, потупване и вибрация. Тези масажни похвати се отличават с известни особености на физиологичното си действие и почти винаги се прилагат комбинирано по един или друг начин.
Поглаждането е основен похват, който представлява неделима част от всяка масажна процедура. По своята същност тя е плъзгане и компресия на дланта или на двете длани върху кожната повърхност, така че настъпва триене между масиращата длан и кожата.
Поглаждането се характеризира с преобладаване на повърхностно действие върху кожата и разположените в нея съдове и нерви, и по-малко с дълбоко действие върху мускулите. Интензивността на поглаждането нараства и намалява вълнообразно. Плъзгащата се ръка трябва да следва умело релефа на мускулите.
От физиологична гледна точка поглаждането има за цел:
1. Да понижи възбудимостта на кожните рецептори /успокоителен и анал гетичен ефект/, което се постига особено при леко повърхностно поглаждане;
2. Да ускори лимфния и кръвния ток и с това да подобри трофиката /храненето/ и да усили резорбцията в кожата и подлежащите тъкани.

Това действие се проявява повече при енергично компресивно поглаждане.
Основните начини за изпълнение на поглаждането са два:
1. С плоско поставена длан. При масажиране на големи кожни участъци, напр. на гърба, се работи най-често с цяла плоско поставена длан, а по-редко тенара /тази част от дланта, която се намира в основата на палеца/ като наймощна част на дланта. Поглаждането на малки площи се извършва с крайната мека част на палеца или с краищата на останалите пръсти. Поглаждането се състои от редица стереотипни плъзгащи движения. След всяко отделно движение ръката се връща в изходния пункт. Силата на натиска по време на поглаждащите движения се увеличава или намалява постепенно.
2. С подковообразна дълбоко притискаща длан при опониращо положение на палеца. Масивните мускулни групи на подбедриците, бедрата, седалището и гърба могат да се масажират едновременно с двете ръце, поставени една до друга или една върху друга, за да се усили натиска /т.н. компресионно поглаждане/.
В областите, където мускулите са покрити с дебела фасция /обвивка на мускула/ се прилага особен вариант на поглаждане, за да се преодолее съпротивата на фасцията, т.н. гребеновидно поглаждане: ръката се свива в юмрук при силно сгъване в гривнената става: постепенно разгъвайки се тя упражнява силен натиск с гръбната страна и твърдите костни ръбове на фалангите на пръстите, които се врязват като гребен в кожата.
Разтриването се състои в силно притискане и придвижване на масажиращите пръсти върху кожата, а заедно с нея - и върху подлежащите тъкани. По такъв начин се осъществява по-дълбоко триене под кожата.
Физиологичният смисъл на този похват е да се въздействува разнищващо и разнасящо върху цикатрициалната тъкан, образувана между кожата и подлежащите тъкани. Може да се постигне и разнасящо действие при трансудати, ексудати, хематоми и паталогични уплътнения на ставния апарат, лежащи също така под кожата - в ставни капсули, лигаменти, околоставни торбички и сухожилни влагалища. За усилване на резорбтивното действие разтриването задължително се редува с поглаждането. Така съчетано, то има качеството на основен масаж за ставния апарат, като спомага за увеличаване на неговата подвижност.
Посредством разтриването можеда се въздействува по-дълбоко. Чрез предизвиканата хиперемия /кръвонапълване/ разтриването действува и болкоуспокояващо, то ускорява оздравителните процеси след травми и подобрява тъканното хранене. Разтриването се извършва най-често под формата на бавни, кръгообразни, рядко праволинейни, движения с върховете наиз правените или полусвити пръсти, притиснати върху малък кожен участък над или около ставата.
Общо прието правило е, когато палецът масажира, ръката да търси опора в останалите пръсти, и обратно, когато останалите пръсти масажират, ръката да се опира на палеца. За по-широко и по-дълбоко въздействие върху мускулатурата на по-голями участъци /гръб, седалище, бедра, корем/ разтриващите кръгови движения се извършват с цялата длан или пък чрез краищата на събраните пръсти /II-V/ при едновременно засилване на натиска с помощта на другата ръка.
Омачкването е дълбоко действуващ похват с физиологичен ефект най-вече върху мускулите. То заема значителна част от масажната процедура. Характерно е, че ръката не се плъзга по кожата, а обхваща като в клещи свободно отпуснатите мускулни маси и ги притиска между пръстите. Физиологичното му действие се изразява предимно в изтласкване на лимфата, разнищване и по-бързо резорбиране на патоло гичните отлагания в мускулите и метаболитните продукти на умората.
От друга страна чрез този способ се увеличава работоспособността на мускулните влакна. Голямите мускулни маси се омачкват по бимануален способ: обхващат се плътно с две ръце, при опониращо положение на пал ците и се притискат между пръстите на едната, а след това и на другата ръка. При масажирането пръстите на ръцете се преместват по дължината на мускула, без да изпускат обхваната мускулна маса.
При слабо развити бедрени мускули, а също и при мускулите на мишницата и предмишницата, може да се приложи омачкване и с една ръка. При съвсем малките мускули /на китките/ омачкването се извършва с два пръста: или между краищата на палеца и показалеца, или посредством противоположни движения на двата палеца с притискане върху подлежащата основа.
Към разновидностите на този масаж се отнася и т.н. щипцеобразно омачкване на атрофични и паретични мускули, както и на плоските гръбни мускули, като мускулите се изтеглят нагоре и след това се оставят бавно да се изплъзнат между пръстите. Омесването или овалването има характер на притискане и валяне на мускулната маса, подобно на месене на тесто, но винаги в една и съща посока. То се извършва с помощта на дланите за да се въздействува върху дълбоките мускулни маси, които лежат над костна основа и са недостъпни за обхващане и обикновено омачкване.
В други случаи омесването се прилага като действуваща процедура, напр. при наличие на голяма болезненост в мускулатурата или при повишен мускулен тонус. Тогава мускулите се овалват с лек натиск и бързи движения между изправените длани и пръсти на двете ръце, които се движат в противоположни направления. Между омесващите движения винаги се вмъкват и поглаждане, за да се усили резорбцията.
Потупването или почукването е масажен похват, който подобно на омачването раздразва мускулите.Той се състои от редица отсечени, бързо следващи един друг удари, нанасяни последователно с едната и другата ръка, при свободно движение в отпуснатите гривнени стави.
Физиологичното действие може да се характеризира като дразнещо, хиперемезиращо и подобряващо трофиката на мускулите. Слабите и праговите механични дразнения повишават мускулния тонус, а силните могатдапредизвикат дори мускулно съкращение. Този похват е удобен за прилагане върхуголемите и плоски мускули на гърба и върху мускулите на долните крайници. С него може да се повлияе и върху възбудимостта на крайните окончания на периферните съдови, секреторни, двигателни и сетивни нерви.
Чрез дозирано потупване на коремната мускулатура може да се усили по рефлекторен път отделянето на храносмилателни сокове. Техниката на изпълнението е различна. Най-често почукването се извършва с дланната повърхност на пръстите при леко сводообразно свита ръка, или пък със свита в юмрук ръка по дължината на мускула. За осъществяване на слаби потупвания масажистът движи ръцете си само в гривнените стави.
За усилване на въздействието обаче се включват и движения в лакетните и раменните стави, при което ударите придобиват по-голям размах. Отвесните удари са по-силни, а косите дават по-омекотено и повърхностно дразнене.
Съществуват и модификации.

При т.н. сечене се нанасят удари с ръбовете на ръцете. Трябва да се избягва сеченето върху повърхностно разположени кости и напречно на дължината на мускула. При т.н. пляскане или попляскване се извършват силно дразнещи удари с цели длани, което е подходящо за развитата гръбна мускулатура. При т.н. пунктиране се постига по-омекотено действие, което е за предпочитане при лицевите и коремните мускули. Тази модификация се изпълнява с върха на пръстите.
Вибрацията се състои в произвеждането на бързи, ритмични сътресения /трептения/, около 8-12 в секунда, които се предават на кожата и по-дълбоките масажирани участъци, включително и на нервните стволове.
Трептенията се произвеждат в сгъната лакетна става и се предават по-нататък на върха на пръста /II или III/ или на всички пръсти, поставени върху моторните точки на нерва или мускула. Чрез вибрационен масаж върху коремната мускулатура може да се повлияе благоприятно секреторната функция на стомашно-чревните жлези. За тази цел се произвеждат вибрации с цялата длан на ръката.
При умерено прилагане - с намалена сила и достатъчна продължителност - вибрацията е в състояние да снижи нивото на повишената нервно-мускулна възбудимост. Към вибрацията се отнася и разтърсването на цял крайник /горен или долен/ в отпус нато състояние, като при едновременно предаване на сътресенията се извършва доближаване и отдалечаване на крайника от срединната линия. От описаните пет основни масажни похвата при децата се използуват най-често първите три.
Масажът бива общ и частичен. Специалната техника на общия и на различните видове частичен масаж /за стави, мускули и нерви, за различни анатомични области на тялото/ се усвоява главно чрез систем ни практически упражнения след придобиване на необходимите познания по топографска анатомия. Съществуват специални масажни похвати и методики - за съединителната тъкан, за болезнени специфични точки, специален енергичен масаж на уплътнения в мускулите и съединителната тъкан, четков масаж, гинекологичен масаж и аспирационен масаж.

[ ... ]

Речник на медицинските термините

Речник на медицинските термините

В този малък речник са обяснени накратко някои термини от областта на медицинската и извънмедицинска психофармакология. Той няма претенция за пълнота; за всичко останало читателят може да попита някого или да погледне специалните речници, енциклопедиите или речника за чужди думи.
АБСТИНЕНЦИЯ - буквално означава въздържание; прекъсване на приемането на дадено психоактивно вещество след период на продължителна употреба.
АБСТИНЕНТЕН СИНДРОМ - съчетание от болестни симптоми, които настъпват при абстиненция; наблюдава се след приемане на вещества, които предизвикват зависимост.
АГОНИСТ - вещество, което имитира действието на естествения невромедиатор, напр. мусцимолът е агонист на GАВА.
АГОРАФОБИЯ - страх от отворени пространства и наличието на много хора.
АДАПТОГЕНИ - вещества, които повишават работоспособността в условията на стрес; за такъв се смята женшенът и някои други меки природни стимуланти; това понятие в голяма степен се припокрива с термина ноотропни средства.
АЖИТАЦИЯ - тревога, съпроводена със силна двигателна възбуда.
АЛКАЛОИД - вещество с основен характер, съдържащо азот; алкалоиди са много от активните вещества на растенията, напр. морфин, кокаин, мескалин.
АМНЕЗИЯ - частична или пълна загуба на спомен за минали събития.
АНАЛГЕЗИЯ - частична или пълна загуба на чувството за болка, без засягане на съзнанието; аналгетиците са вещества, които предизвикват аналгезия, напр. морфин, а много от тях при по-високи дози предизвикват и анестезия.
АНАЛЕПТИЦИ - вещества, които стимулират дишането и сърдечната дейност; като такива в медицината се използуват някои стимуланти като кофеин, цитизин и стрихнин.
АНЕСТЕЗИЯ - състояние на пълна липса на чувствителност, което може да е свързано с пълна загуба на съзнание; анестетиците са вещества, които предизвикват анестезия, напр. райски газ, етер, кетамин.
АНОРЕКСИЯ - забележима загуба на апетит; може да бъде предизвикана както от психологически проблеми, така и от някои вещества - анорексигени.
АНТАГОНИСТ - вещество, което блокира или затруднява ефекта на други естествени, наркотични или лекарствени вещества, напр. налорфинът е антагонист на морфина.
АНТИДИУРЕТИЦИ - вещества, които подтискат отделянето на урина; такова действие имат много от веществата, описани в тази книга, напр. амфетамин, вазопресин и т. н.
АНТИДЕПРЕСАНТИ - лекарствени вещества, използувани за борба с депресията; първите антидепресанти са оказвали стимулиращо действие и на нормалните хора. но препаратите, които се употребяват днес, действуват само на тези, които наистина имат депресия.
АНТИЕМЕТИЦИ - средства против повръщане, напр. канабис.
АНТИМАНИЙНИ СРЕДСТВА - към тях принадлежат препаратите, съдържащи соли на лития; не е случайно, че в райони, където водата съдържа повече литий, психическите заболявания са по-редки.
АНТИПАРКИНСОНИЦИ - лекарства, които подтискат проявите на Паркинсоновата болест, напр. паркизан.
АПАТИЯ - състояние на вялост, отсъствие на желания и безразличие към окръжаващата среда.
АТАКСИЯ - нарушена способност за двигателна координация;
позната е на всеки, който е залитал след напиване.
АУТИЗЪМ - патологично самовглъбяване.
АФРОДИЗИАЦИ - под това име са известни всички средства за възбуждане или усилване на сексуалната активност; огромният брой от веществата, смятани за такива, дължат славата си на човешката склонност да се приема желаното за действителност; с известна уговорка към афродизиаците могат да бъдат причислени веществата, които помагат да се преодолеят сексуалните задръжки или правят секса по-различен като модифицират сетивните усещания.
БРАДИКАРДИЯ - забавяне на пулса.
ДЕЗИНХИБИТОР - вещество, което способствува за преодоляване на задръжките; резултатът от това е силно индивидуален - разкриването на скритите желания прави едни хора любвеобилни, а други - агресивни; типични дезинхибитори са алкохолът и другите ЦНС депресанти.
ДЕЗОРИЕНТАЦИЯ - нарушено ориентиране във времето, пространството и собствената личност.
ДЕЛИРИУМ - състояние на страх, обърканост и тревожност, обусловени от страшни по характер халюцинации; типичен е за острата фаза на алкохолния абстинентен синдром; може да бъде предизвикан от определени вещества - делирианти.
ДЕПЕРСОНАЛИЗАЦИЯ - загуба на чувството за собствено АЗ.
ДЕПРЕСИЯ - емоционално състояние на отчаяние и подтиснатост.
ДЕПРЕСАНТИ - вещества, които подтискат ЦНС; типични депресанти са алкохола и другите седативни и сънотворни средства.
ДЕРЕАЛИЗАЦИЯ - загуба на чувството за реалност на външния свят; чувство, че светът е сменен.
ДИСФОРИЯ - неприятно състояние на безпокойство и депресия.
ЕЙДЕТИЧНИ ОБРАЗИ - възникващи в паметта зрителни образи. по своята отчетливост почти равни на халюцинации.
ЕКСКРЕЦИЯ - извеждане на дадено вещество и на неговите метаболитни продукти от организма; най-вече това става с урината.
ЕНТАКТОГЕНИ - б тази относително нова група се включват веществата, които подобно на екстази, предизвикват чувство на дружелюбие и любов към околните.
ЕУФОРИЯ - приятно чувство на приповдигнатост и благополучие; в англоезичната литература се разграничава леката еуфория, причинена от алкохол, канабис и някои халюциногени (high) и острото и силно чувство на еуфория, получавано при пушене или венозно приемане на опиати, кокаин и амфетамини (kick, rush).
ЕФЕКТИВНА ДОЗА (ЕD-50) - дозата на дадено вещество, която предизвиква определен ефект у 50% от хората или опитните животни.
ЗАВИСИМОСТ - според определението на Световната Здравна Организация това е "психическо и понякога физическо състояние, резултат от взаимодействие между един жив организъм и дадено вещество, характеризиращо се с поведенчески и други реакции, които винаги включват непреодолим стремеж да се взема това вещество продължително или от време на време, за да се изпитат неговите психически ефекти, или за да се избегне дискомфорта от неговото отсъствие"
ЗООПСИИ - зрителни халюцинации на животни, обикновено със заплашителен характер; характерни са за кокаиновата и амфетаминова психоза, както и за действието на високи дози холинолитици.
ИЛЮЗИЯ - изкривена или неправилна интерпретация на външната реалност, която индивида смята за правилна; може да засяга едно или повече сетива.
ИНХИБИТОР - вещество, което блокира някой физиологичен процес; донякъде се покрива с понятието антагонист.
КАНЦЕРОГЕНЕН ЕФЕКТ - ефект на някои вещества - канцерогени, чието приемане води до повишаване на вероятността за развитие на ракови заболявания.
КИК - остро, внезапно и силно чувство на еуфория; всички вещества и способи на приемане, които предизвикват кик, водят до много силна психическа зависимост.
КОМА - състояние на дълбоко безсъзнание.
КРЪСТОСАНА ТОЛЕРАНТНОСТ - създаване на толерантност към група вещества в резултат от продължителното приемане на вещество със сходен на техния механизъм на действие.
КУМУЛАЦИЯ - сумиране на ефекта на новата доза с този на вече присъствуващото в организма вещество; кумулация се наблюдава при вещества, които относително бавно се метаболизират и екскретират, напр. стрихнин.
ЛАКРИМАЦИЯ - сълзотечене.
ЛЕТАЛНА ДОЗА (LD-50) - дозата, която предизвиква смъртта на 50% от опитните животни (или хора).
ЛОШО ПЪТУВАНЕ - неприятно и дори ужасно преживяване в резултат на приемането на халюциноген, което обикновено е свързано с лоша предварителна нагласа на субекта или със съществуващо психическо заболяване.
МАНИЯ - популярно название за налудност; в психиатрията означава състояние на приповдигнатост и възбуда.
МАО - моноаминоксидаза; ензим, който разгражда много медиатори, лекарствени и наркотични вещества.
МАО-ИНХИБИТОРИ - както се вижда от името им, това са вещества, които инхибират едни или други разновидности на моноаминооксидазата; сред МАО-инхибиторите има анорексигени, антидепресанти и даже халюциногени.
МЕДИАТОРИ - вещества, с помощта на които невроните контактуват помежду си; всички наркотични вещества действуват като по един или друг начин се намесват в този процес.
МЕТАБОЛИЗЪМ - тук се употребява в смисъл на превръщане на дадено наркотично вещество в други вещества - метаболити; разграждане на веществото в организма.
МЕТЕМПСИХОЗА - преминаване на душата от едно тяло в друго; това едва ли се случва в действителност, но под въздействието на някои средства човек изпитва такова чувство.
МИДРИАЗА - разширяване на зениците, напр. от атропин и амфетамин.
МИОЗА - свиване на зениците, напр. от опиати.
НАРКОТИК - понятие с крайно неуточнено значение, което се употребява за назоваваме на няколко доста различни неща: 1/ опиат; 2/ всяко вещество, предизвикващо зависимост; З/ всяко психоактивно вещество, забранено от закона; 4/ всяко психоактивно вещество, приемано просто за да бъде изпитано въздействието му.
НАЛУДНОСТ - илюзорна, но твърда убеденост на индивида в нещо, независимо от очевидността (за всички други хора) на обратното; напр. за преследване, за величие, за това, че всички действия на околните имат пряко отношение към него.
НЕВРОЛЕПТИЦИ - тези вещества, наричани още антипсихотици или големи транквилизатори, са антагонисти на допамина в мозъка и силно подтискат проявите на шизофренията; те се използуват само в медицината.
НИСТАГЪМ - неспособност за волево управление на движението на очните ябълки, при което очите започват неконтролируемо да се въртят или изглеждат силно кривогледи.
НООТРОПНИ СРЕДСТВА - вещества, които подобряват паметта, асоциативните възможности и способността за обучение; тяхното действие е меко и, за разлика от стимулантите, то се проявява само при продължително приемане; типичен пример за ноотропно средство е пирацетамът.
ОБРАТЕН ПРОБЛЯСЪК - кратковременно появяване на симптомите на прекарано халюциногенно преживяване известно време след него; причината за това явление е неясна, но то е напълно безвредно, ако човек не изпадне в паника; обратният проблясък продължава секунди или, най-много, няколко минути.
ОПИАТИ - опиоидни аналгетици - природни и синтетични вещества, които по своето действие силно напомнят морфина; прочутите със своето невежество български журналисти употребяват тази дума за всички забранени от закона вещества.
ОПИОИДИ - вещества, които имат много от свойствата на опиатите, най-вече - аналгетичното действие; разграничаването на опиати от опиоиди не винаги е безспорно; примери за опиоиди са метадонът и пентазоцинът.
ОПТИЧНИ ИЗОМЕРИ - два изомера на едно и също вещество, които по отношение на химичната си структура са огледални подобия един на друг; обикновено двата оптични изомера имат силно различаваща се физиологична активност.
ПАРАДОКСАЛНА РЕАКЦИЯ - нетипична реакция на приемането на дадено вещество, която се наблюдава у малък процент от хората; напр. задрямване от амфетамин или агресивност от диазепам.
ПАРАНОЯ - болестно състояние, характеризиращо се с ненормална подозрителност и налудности.
ПАРКИНСОНОВА БОЛЕСТ - мозъчно разстройство, характерно с треперене на крайниците и специфични движения, израз на лицето, походка и реч.
ПЕПТИДИ - вещества, съставени от относително малък брой аминокиселини; пептиди са много естествени неврохормони и медиатори - енкефалини, ендорфини, вазопресин и окситоцин, както и синтетичният подсладител аспартам.
ПЕРИФЕРНА НЕРВНА СИСТЕМА (ПНС) - съвкупността от всички неврони, които не принадлежат към главния и гръбначния мозък; те управляват работата на мускулите и вътрешните органи; влиянието на Психоактивните вещества върху ПНС е причина за повечето от техните странични действия.
ПРИСТРАСТЯВАНЕ - състояние на зависимост от дадено вещество, което е вредно или опасно за физическото или душевно здраве, социалното благополучие и икономическото функциониране на субекта; използува се като синоним на зависимост.
ПСЕВДОИЛЮЗИЯ - илюзия, която се осъзнава от субекта като такава.
ПСЕВДОХАЛЮЦИНАЦИЯ - халюцинация, която се осъзнава от субекта като такава; типичните халюциногени като LSD предизвикват в действителност псевдохалюцинации.
ПСИХЕДЕЛИЦИ - вещества, които разширяват духовния кръгозор (psychedelics, mind expander); така хипи-поколението е наричало класическите халюциногени -LSD, мескалин и псилоцибин, на които е приписвало такива свойства.
ПСИХИЧЕСКА ЗАВИСИМОСТ - зависимост, при която липсата на желаното вещество не води до болестни промени, а само до психически дискомфорт, който, обаче, може да бъде изключително силен.
ПСИХОАКТИВНО ВЕЩЕСТВО - вещество, влияещо на възприятията, настроението, чувствата, мислите и поведението; някои предпочитат термина психотропна субстанция.
ПСИХОДИСЛЕПТИЦИ - друго название за психомиметици.
ПСИХОЗА - сериозно умствено разстройство, изразяващо се в нарушаване на способността за взаимодействие с околната среда и другите хора; нейни симптоми са нарушената способност за мислене, съждение, интерпретация на действителността, общуване, самоконтрол; може да бъде причинена от болест, старост, отравяне или влиянието на психомиметици.
ПСИХОМИМЕТИЦИ - вещества, които имитират някои или всички симптоми на истинските психози, напр. LSD, QВ, фенциклидин; почти се покрива с понятието халюциногени.
ПСИХОМОТОРЕН - отнасящ се до волевите мускулни движения.
ПСИХОНАВТИ - неофициално название на хората, които експериментират върху себе си действието на слабо изучени психоактивни вещества, най-вече - халюциногени; тези занимания са твърде рисковани, независимо от добрата научна подготовка, по която психонавта се отличава от редовия идиот, който се друса с каквото и както му падне.
РИГИДНОСТ - съхранение на неподвижното положение на тялото, независимо от опитите за движение; при по-лека степен на ригидност движенията се извършват трудно и на тласъци.
САЛИВАЦИЯ - това е интилигентен начин да се каже, че на някой му текат лигите.
СВОБОДНА БАЗА - алкалоидите обикновено са във вид на соли с някоя киселина; при освобождаването им от нея те се получават като свободна база; в този вид те могат да преминават през кожата (атропин) и стават по-летливи, което позволява да се пушат (крек-кокаин, хероин).
СВРЪХДОЗА - доза, значително по-голяма от ефективната, която се приближава до токсичната доза.
СВРЪХЧУВСТВИТЕЛНОСТ - повишена чувствителност към токсичните ефекти на дадено вещество, която се наблюдава у някои хора; може да доведе до изпадане в шок и смърт.
СЕДАТИВНИ СРЕДСТВА - вещества, които предизвикват успокояване, отпускане, а в по-големи дози сън или кома; такива са повечето депресанти като алкохол, барбитурати, диазепам, метаквалон.
СИНДРОМ - съвкупност от симптоми, които имат обща причина.
СИНЕСТЕЗИЯ - усещане или халюцинация, обусловено от други усещания, напр. звуците се чуват; синестезиите са типични за действието на класическите халюциногени.
СЛEДОВИ ФЕНОМЕН - кратковременно възприемане на движението на предметите наоколо като наложени кадри от анимационен филм; това явление е неизяснено, но, точно както обратните проблясъци, е безопасно; като тях то се появява и бързо изчезва.
СПАЗМОЛИТИЦИ - лекарства, които понижават тонуса на гладката мускулатура; такива са всички централни холинолитици.
СПЕКУЛАЦИЯ - твърдение, което по принцип би могло да бъде вярно, но в полза на което все още няма съществени доказателства; в науката спекулациите играят ролята на полезен стимул, но не бива да се възприемат твърде насериозно, ако не могат да получат надеждно потвърждение; за съжаление, много от "фактите", които се изнасят в популярната литература за и против наркотиците, са типични спекулации.
СТИМУЛАНТИ - вещества, предизвикващи психомоторна, интелектуална, емоционална и/или сетивна стимулация, напр. кокаин, амфетамин, стрихнин, никотин.
СТРАНИЧНИ ЕФЕКТИ - физиологични или психологични ефекти на дадено вещество, които придружават желания ефект, но общо взето са неприятни и могат да бъдат опасни.
СТУПОР - силна летаргия, състояние на частично или пълно безсъзнание.
ТАХИКАРДИЯ - увеличаване на пулса.
ТАХИФИЛАКСИЯ - бързо възникваща и бързо изчезваща толерантност.
ТЕРАТОГЕНЕН ЕФЕКТ - вредно влияние на някои вещества (тератогени) върху развитието на човешкия зародиш; поради този ефект съществуват силни ограничения за средствата, които е допустимо да се вземат от бременни жени.
ТОКСИЧНА ПСИХОЗА - психоза, предизвикана от приемане на токсични дози от някои вещества, напр. да се напиеш до степен, при която се появяват халюцинации (напиться до чертиков); действието на психомиметиците не би трябвало да бъде разглеждано като токсична психоза.
ТОКСИЧНОСТ - Свойството на дадено вещество да предизвиква патологични промени в организма; в тесен смисъл това е степента на отровност, която се измерва с леталната (смъртна) доза LD-50.
ТОЛЕРАНТНОСТ - поносимост, понижаване на чувствителността към въздействието на дадено вещество в резултат на адаптация на организма към повтаряща се употреба; вследствие от развиването на толерантност за съхраняване на силата на действието му е необходимо дозата на веществото да се повишава, което може да доведе до зависимост.
ТРАНКВИЛИЗАТОРИ - успокоителни средства, анксиолитици.
ТРЕМОР - треперене на тялото; най-забележим е треморът на ръцете; той може да бъде симптом на някое заболяване - напр. Паркинсонов синдром, или да бъде предизвикан от приемането на някои психоактивни средства - напр. никотин.
ФАРМАКОДИНАМИКА - наука, която изследва механизмите на действие на различните лекарствени, токсични и наркотични вещества.
ФАРМАКОКИНЕТИКА - наука, която изследва поглъщането, разпределението, метаболизма и изхвърлянето на различните лекарствени. токсични и наркотични вещества.
ФЕРОМОНИ - ароматни вещества, които в изключително ниски концентрации са способни да предизвикат у животните определена реакция - агресивност, дружелюбие, сексуално поведение и т. н.; ролята им в поведението на човека е твърде слабо изучена.
ФИЗИЧЕСКА ЗАВИСИМОСТ - зависимост, при която липсата на желаното вещество води до поява на болезнени симптоми, свидетелствуващи за разстройство на целия организъм; освен всичко това, тя винаги е съпроводена и с психическа зависимост.
ХАЛЮЦИНАЦИИ - сетивни образи, които се възприемат като обективно съществуващи; за разлика от илюзиите те не са свързани с външни дразнения; има зрителни, слухови, обонятелни, тактилни и т. н. халюцинации.
ХАЛЮЦИНАЦИИ ЕЛЕМЕНТАРНИ - слухови и зрителни халюцинации. неоформени като конкретни предмети, напр. бръмчене, звън, трясък, или, съответно, петна, линии, точки и т. н.
ХАЛЮЦИНОГЕНИ - вещества, които предизвикват халюцинации, синоним на психомиметици; в действителност, повечето вещества съзнателно използувани като такива, в общоприетите дози предизвикват само псевдохалюцинации и псевдоилюзии; истински халюцинации се причиняват само от високи дози халюциногени, което се използува в психиатрията или може да е резултат от неволно предозиране или отравяне.
ХИПОКСИЯ - кислородна недостатъчност, която може да е резултат от естествени причини (голяма надморска височина), болест (инфаркт, инсулт) или от отравяне (свръхдоза опиати, кокаин или алкохол); сред всички органи мозъкът страда най-много от хипоксията; антихипоксично действие имат много от ноотропните препарати, както и някои дисоциативни анестетици.
ХОЛИНОЛИТИЦИ - вещества, които са антагонисти на медиатора ацетилхолин; в медицината те се използуват като спазмолитици и антипаркинсоници; централните холинолитици, т.е. тези, които проникват в ЦНС, имат психомиметично действие.
ЦЕНТРАЛНА НЕРВНА СИСТЕМА (ЦНС) - състои се от главния и гръбначния мозък; основните ефекти на всички психоактивни вещества са обусловени от въздействието им върху ЦНС.
ШИЗОФРЕНИЯ - психическа болест, характеризираща се със сериозно разстройство на мисленето, настроението и поведението; последното става чудновато и нелогично; често се наблюдават налудности и халюцинации.

[ ... ]

Ензими

Ензими

Mожете да видите типовете, произхода и употреба на ензимите в промишлеността.

Ензимите са протеини или протеинови комплекси, които катализират химическите реакции в организма. Много химически реакции в клетките без ензимите биха протичали толкова бавно, че не би могла да се осъществи поддръжката на живота. Ензимите ускоряват реакциите над 1000 пъти.

Само рибозима - рибонуклеинова киселина не е протеин. Най общо рибозимите катализират само реакциите с нея.
Съдържание
Структура
Функции

* Роля на ензимите в химичните реакции
* Скорост на катализираните реакции
* Специфичност
* Метаболитни пътища

Ензими и здраве
Храносмилателни и метаболитни ензими
Конвенция на имената на ензимите
Ензими и класове ензими
Етимология
Връзки

Структура

Ензимите могат да бъдат големи протеинови молекули, съставени от няколко стотици аминокиселини, или няколко протеина, реагиращи като единица.

Ензимите се състоят от активна част и свързваща част, която свързва базата по време на катализираната реакция.

По-голямата част от ензимите имат регулираща или структурираща функция.

Функции

Ензимите катализират химически реакции.

Роля на ензимите в химическите реакции

Ензимите могат да свържат 2 или повече реакции, така че термодинамично най вероятната реакция може да бъде използвана да доведе до термодинамично по-малко вероятна такава. Един от най-общите примери за това са ензимите, използувани за дефосфорилация на Adenosine triphosphate (ATP) да доведе до други неотнасящи се към нея реакции.

Скорост на реакциите провеждани посредством ензими

Ензимите могат да увеличат скоростта на реакциите, чрез защитаване или даване на възможност на различен път на реакцията с по-ниска енергия на активация, което прави по-лесно протичането на съответната реакция. Общата скорост на ензимно катализираната реакция зависи от много фактори.

Веществата (A и B) се нуждаят от голямо количество енергия (E1) за да достигнат междинното състояние A...B, което след това реагира до краен продукт (AB). Ензима (E) образува микросреда, в която A и B могат да реагират до междинното състояние (A...E...B) по лесно, намалявайки необходимата енергията (E2). Като резултат се повишава вероятността за осъществяване на тази реакция и по-този начин се повишава скоростта й.

Специфичност

Ензимите обикновено са специфични както по отношение на реакцията, която катализират, така и по отношение на веществата които влизат в нея. Допълнително структурните свойства на ензимите и реагиращите вещества имат значение по отношение на тази специфичност (Fig.
2).

1. Общ механизъм на инхибиране, където продукт (P) онхибира етапи (A->B).
2. Последователно инхибиране. Крайните продукти P1 и P2 инхибират първата фаза от техния индивидуален път (C->D or C->F). Ако двата продукта са в достатъчни количества всички пътища от C са блокирани. Това води до изграждане на C, което от своя страна инхибира първата стъпка A->B.
3. Ензимно наслагване. Всеки продукт инхибира и и първата индивидуална фаза и един от ензимите прави първата обща фаза.
4. Съгласувано инхибиране. Всеки краен продукт инхибира първата индивидуална фаза. Заедно те инхибират първата обща стъпка.
5. Натрупващо се инхибиране. Всеки краен продукт инхибира първата индивидуална фаза. Заедно те инхибират частично първата обща стъпка.

Ензими и здраве

Ензимите особено важни за живите организми и неправилнаа работа даже на един един от около 2000 съществуващи в организма може да доведе до заболяване. Пример на болест причинена от неправилно функциониране на ензим е фенилкетонуриа. Ензимът фениланин хидрохксилаза, който обикновено преработва основната аминокиселина фениланин в тирозин просто не работи, което води до повишаване на фениланина и води до забавяне на умствената дейност. Ензимите в човешкото тяло също се влияят от инхибитори. Аспиринът, например инхибира ензимите, преработващи простагландините (веществата даващи сигнал на имунната система за инфекция или възпаление) и по този начин подтиска болата и възпалението. Ензимите също се използват в ежедневните продукти като миещи детергенти, където ускоряват химическите реакции при прането (например разлагане на петна от кръв).

Храносмилателни и матаболитни ензими

Храненето при животните, основано на храносмилателни ензими като амилаза, трипсин. Основната роля е за храносмилането на храната и правенето на хранителните неща достъпни за цялото тяло. Друг клас ензими се наричат метаболитни ензими. Тяхната роля е да катализират химическите реакции в цялото тяло, включая приемането на кислород. Повечето от нашите клетки (изключая еритроцитите) щяха да страдат от недостиг на кислород даже и при негов излишък без действието на ензимита цитохром оксидаза. Ензимите също играят доля при контракцията на мускулите и отпускането им. Факт е че без съществуването на тези 2 класа ензими животът нямаш да существува.

Конвенция на наименоване на ензимите

По общата конвенция, името на ензима се състои от описанието му, завършващо с -аза. Например алкохолна дехидрогеназа или ДНА полимераза. Номенклатурата на ензимите - ЕС-номера - всеки ензим се описва като последователност от 4 номера с Е отпред. Най общо първото число класифицира ензимите по механизма на действието им:

* EC 1 Oxidoreductases: катализира окислително-редукционните процеси
* EC 2 Transferases: катализира трансфера на функционални групи (напр. метилна или фосфатна група)
* EC 3 Hydrolases: катализира хидролизни процеси при различни връзки
* EC 4 Lyases: разкъсва различни връзки, в зависимост дали има хидролиза или окисление
* EC 5 Isomerases: катализират изомеразиционни промени в молекули
* EC 6 Ligases: свързват 2 молекули с ковалентни връзки

[ ... ]