Ензими

Ензими

Mожете да видите типовете, произхода и употреба на ензимите в промишлеността.

Ензимите са протеини или протеинови комплекси, които катализират химическите реакции в организма. Много химически реакции в клетките без ензимите биха протичали толкова бавно, че не би могла да се осъществи поддръжката на живота. Ензимите ускоряват реакциите над 1000 пъти.

Само рибозима - рибонуклеинова киселина не е протеин. Най общо рибозимите катализират само реакциите с нея.
Съдържание
Структура
Функции

* Роля на ензимите в химичните реакции
* Скорост на катализираните реакции
* Специфичност
* Метаболитни пътища

Ензими и здраве
Храносмилателни и метаболитни ензими
Конвенция на имената на ензимите
Ензими и класове ензими
Етимология
Връзки

Структура

Ензимите могат да бъдат големи протеинови молекули, съставени от няколко стотици аминокиселини, или няколко протеина, реагиращи като единица.

Ензимите се състоят от активна част и свързваща част, която свързва базата по време на катализираната реакция.

По-голямата част от ензимите имат регулираща или структурираща функция.

Функции

Ензимите катализират химически реакции.

Роля на ензимите в химическите реакции

Ензимите могат да свържат 2 или повече реакции, така че термодинамично най вероятната реакция може да бъде използвана да доведе до термодинамично по-малко вероятна такава. Един от най-общите примери за това са ензимите, използувани за дефосфорилация на Adenosine triphosphate (ATP) да доведе до други неотнасящи се към нея реакции.

Скорост на реакциите провеждани посредством ензими

Ензимите могат да увеличат скоростта на реакциите, чрез защитаване или даване на възможност на различен път на реакцията с по-ниска енергия на активация, което прави по-лесно протичането на съответната реакция. Общата скорост на ензимно катализираната реакция зависи от много фактори.

Веществата (A и B) се нуждаят от голямо количество енергия (E1) за да достигнат междинното състояние A...B, което след това реагира до краен продукт (AB). Ензима (E) образува микросреда, в която A и B могат да реагират до междинното състояние (A...E...B) по лесно, намалявайки необходимата енергията (E2). Като резултат се повишава вероятността за осъществяване на тази реакция и по-този начин се повишава скоростта й.

Специфичност

Ензимите обикновено са специфични както по отношение на реакцията, която катализират, така и по отношение на веществата които влизат в нея. Допълнително структурните свойства на ензимите и реагиращите вещества имат значение по отношение на тази специфичност (Fig.
2).

1. Общ механизъм на инхибиране, където продукт (P) онхибира етапи (A->B).
2. Последователно инхибиране. Крайните продукти P1 и P2 инхибират първата фаза от техния индивидуален път (C->D or C->F). Ако двата продукта са в достатъчни количества всички пътища от C са блокирани. Това води до изграждане на C, което от своя страна инхибира първата стъпка A->B.
3. Ензимно наслагване. Всеки продукт инхибира и и първата индивидуална фаза и един от ензимите прави първата обща фаза.
4. Съгласувано инхибиране. Всеки краен продукт инхибира първата индивидуална фаза. Заедно те инхибират първата обща стъпка.
5. Натрупващо се инхибиране. Всеки краен продукт инхибира първата индивидуална фаза. Заедно те инхибират частично първата обща стъпка.

Ензими и здраве

Ензимите особено важни за живите организми и неправилнаа работа даже на един един от около 2000 съществуващи в организма може да доведе до заболяване. Пример на болест причинена от неправилно функциониране на ензим е фенилкетонуриа. Ензимът фениланин хидрохксилаза, който обикновено преработва основната аминокиселина фениланин в тирозин просто не работи, което води до повишаване на фениланина и води до забавяне на умствената дейност. Ензимите в човешкото тяло също се влияят от инхибитори. Аспиринът, например инхибира ензимите, преработващи простагландините (веществата даващи сигнал на имунната система за инфекция или възпаление) и по този начин подтиска болата и възпалението. Ензимите също се използват в ежедневните продукти като миещи детергенти, където ускоряват химическите реакции при прането (например разлагане на петна от кръв).

Храносмилателни и матаболитни ензими

Храненето при животните, основано на храносмилателни ензими като амилаза, трипсин. Основната роля е за храносмилането на храната и правенето на хранителните неща достъпни за цялото тяло. Друг клас ензими се наричат метаболитни ензими. Тяхната роля е да катализират химическите реакции в цялото тяло, включая приемането на кислород. Повечето от нашите клетки (изключая еритроцитите) щяха да страдат от недостиг на кислород даже и при негов излишък без действието на ензимита цитохром оксидаза. Ензимите също играят доля при контракцията на мускулите и отпускането им. Факт е че без съществуването на тези 2 класа ензими животът нямаш да существува.

Конвенция на наименоване на ензимите

По общата конвенция, името на ензима се състои от описанието му, завършващо с -аза. Например алкохолна дехидрогеназа или ДНА полимераза. Номенклатурата на ензимите - ЕС-номера - всеки ензим се описва като последователност от 4 номера с Е отпред. Най общо първото число класифицира ензимите по механизма на действието им:

* EC 1 Oxidoreductases: катализира окислително-редукционните процеси
* EC 2 Transferases: катализира трансфера на функционални групи (напр. метилна или фосфатна група)
* EC 3 Hydrolases: катализира хидролизни процеси при различни връзки
* EC 4 Lyases: разкъсва различни връзки, в зависимост дали има хидролиза или окисление
* EC 5 Isomerases: катализират изомеразиционни промени в молекули
* EC 6 Ligases: свързват 2 молекули с ковалентни връзки

[ ... ]

Лечебна кал

Лечебна кал

Лечебната кал е природен продукт, който може да се използва с лечебна цел. Видове лечебна кал:
1. Утаечна кал – образува се в следствие утаяване в езера и реки.
2. Изворна кал – изнесена от повърхността о изворите и вулканите. Това е неорганична кал.
3. Органична кал – има растителен произход – водорасли, смесени с глина и пясък.
4. Други видове лечебна кал – леманна и морска
5. Торф – органична кал съдържаща растителни остатъци премесени с неорганични вещества.
Високо планински торф – състои се от мъхове
Землист торф – състои си от висши растения, глина и пясък
В нашата страна най – широко приложение намира леманната кал. Тя се образува в леманите край морето и езерата от утаечни материи, като в този процес на калообразуване вземат участие и микроорганизми. Това е сложен биохимичен процес, при който под действието на бактериите и анаеробните условия се разпадат животински и растителни организми и се хумунизират. В този биологичен процес участват и солите, които се съдържат в почвата – К, Na, Ca, Fe, S и други както и специфични калообразуващи бактерии, които отделят сероводород. При този процес солите на желязото се съединяват с HS и образуват FeSO4, който от своя страна се превръща в колоиден. На последния се дължи черният цвят и пластичността на леманната кал. Мазна и миришеща на сероводород. При стискане на калта тя изтича през пръстите.
Получаването на калта от местонахождението и става по най – различни начини. От примитивен ръчен до механичен. Леманната кал се създава ежегодно между 1 и 3 мм. Трябва да се стремим да запазим физико-химични и биологични качества на извадената кал.
Калта се съхранява в обикновени бетонни тубове. Температурата там е постоянна, през лятото не повече от 18-20 С през зимата не по ниска от 5-6 С. В тези тубове калта трябва да бъде покрита с рапа. Рапа – разтвор между 5 – 10% NaCl, с дебелина 30 см. Това се прави за да се избегне окисляването на калта и поддържането на постоянна влага. Регенерацията на калта се извършва за 4-5 месеца.
Преди употреба тя се прочиства от различни примеси. Пречистването става чрез промиване, центрофугиране и др. За да стане гладка за лечебни нужди, калта трябва да се загрее. Най – простия начин на загряване е чрез Слънцето, чрез пара, гореща вода или ел. ток. Спазват се следните усовия:
1. Минимален контакт с въздуха
2. Да не се загрява повече от 70 С
3. Да не се разрежда с много вода
4. Да не се повишава допустимите граници на набъбване на колоидите.
5. Да не се предизвиква утаяване на колоидите.
Лечебната кал оказва въздействие върху човешкия организъм посредством трите фактори:-топлинен, -химичен и – механичен.
Калните процедури се извършват при определена температура. Дебелината на калта да не е по-малка от 4 см, нанесена върху човешкото тяло, а при торфа 6-8 см. Намазани с калта и увити в чаршаф и мушама – лято 20 мин., зиме – 30 мин., след което калта се отмива и се почива още 2 часа увити с чаршафи. През това време от тези 2 часа, не бива пациента да се натоварва физически. Лечението трае 2-3 седмици, през които трябва да бъде в балнеосанаториуми.
Най – често се прилагат общи кални бани. Калта се разрежда с морска или с минерална вода с температура 38 С и пациента се потапя в тази вана до сърдечната област, престоява 15-18 минути. Следващата е кална разредена вана. Това са 10-15 кг кал се разрежда с морска или минерална вода с температура между 38-40 С. Не повече от 15-20 минути.
Калолечението се прилага при много заболявания, които имат възпалителен процес. Травми, артрити, подагра, затлъстявания, ревматизъм, гинекологични болести. Противопоказания за калолечението са:
1. Заболявания протичащи с висока температура
2. Злокачествени заболявания
3. Състояние на организма след прекарани остри или други заболявания на бъбреците
4. Сърдечно – съдови заболявания
Калонаходищата са ценност на нашето Черноморие. У нас лечебната кал има край Балчик, Шабла и др.
Органична кал има в Кюстендилско, Садово – Плевенско , Видинско.

[ ... ]

СТИЛЪТ НА ЖИВОТ КАТО СОЦИАЛЕН ФАКТОР НА ЗДРАВЕТО

СТИЛЪТ НА ЖИВОТ КАТО СОЦИАЛЕН ФАКТОР НА ЗДРАВЕТО

Понятието стил е методологическо понятие с изключително широк обхват. Всеки човек изявява индивидуалния си стил чрез своите постъпки и поведение.
Стилът не е отделна черта на личността, а негова обобщаваща характеристика и отразява поведенчески стереотипи на личността, които определят тяхната специфика. Познаването стила на определен човек дава възможност, с голяма достоверност, да прогнозираме неговите постъпки.
Моделите на поведение на дадена личност зависят от икономическите, социалните, семейните, културните и други условия, като поведението (стилът) не е отражение на тези условия.
Стилът на живот е конкретна изява и синтез на многообразни социални фактори, като той има силно изразено отношение като социален фактор на здравето.
От гледна точка на социалната медицина стилът на живот може да бъде здравословен или нездравословен.
Стилът на живот е комплексен социален фактор на здравето и най-често се разглежда в рамките на концепцията за промоция (производство, увеличаване) на здравето, а не само за профилактика на болестите.
Здравословният начин на живот е система от жизнени дейности, съобразени със запазването и увеличаването на здравето на отделния индивид и обществото.
Здравословният стил е основен израз на позитивно здравно поведение.
Здравословният начин на живот зависи от: личната здравна култура, ценностната ориентация и здравната мотивация. Формирането на здравословен стил на живот е една от главните цели на съвременната стратегия за промоция на здравето.
Критерии за здравословен начин на живот
1. Здравна активност: активно отношение към усвояването на здравни знания и умения, към системен контрол върху собственото здравно състояние; отношение към здравето като приоритетна ценност; положителна здравна мотивация.
2. Антирисково поведение: наличие на положителни здравни навици; отсъствие на основните рискови фактори като тютюнопушене, алкохолизъм, нерационално хранене, стрес, хиподинамия.
3. Самопомощ и взаимопомощ: наличие на основни умения за оказване на първа медицинска помощ, за психологично справяне, за подкрепа и солидарност, за диетично хранене, физическа култура, спорт и туризъм.
4. Психологическа нагласа за партньорство и обществена ангажираност по проблемите на здравето; участие в оздравителни програми

[ ... ]

Факти, свързани с тютюнопушенето

Факти, свързани с тютюнопушенето

Глобални факти:
В световен мащаб около 1.1 милиарда хора пушат. На всеки десет пушачи повече от осем живеят в развиващи се страни.
Около 500 милиона живи хора в настоящия момент ще бъдат убити от употребата на тютюн. Половината от тях са деца.
Тютюнопушенето убива около 5 милиона хора годишно. До 2030 тази цифра ще се увеличи на 11 милиона хора годишно.
Всяка година са поставени диагнози за около 1.2 милиона нови случаи на рак на белия дроб.
Сърдечно съдовите болести убиват годишно около 17 милиона хора. На всеки от пет смъртни случая четири се падат на страните с ниски доходи.
Повече от 770 милиона деца в световен мащаб са изложени на действието на пасивното тю
тюнопушене.

Индустрия:
Индустриално произведените и ръчно направените цигари представляват 85 процента от общата употреба на тютюн.
Цигарените угарки представляват една пета от събраните отпадъци по Международния проект за почистване на крайбрежните ивици.
През 1998 година общите приходи на най-големите световни компании - производителки на цигари "Филип Морис", "Джапан Табако" и "Бритиш-Американ Табако" възлизат на 88 милиона щатски долара.
Производството на тютюневи изделия се счита за причината за унищожението на една осма от дърветата в световен мащаб.
През 1995 г. са употребени 5,5 трилиона промишлено произведени цигари в световен мащаб.
Тютюневата промишленост вече допуска, че пасивното тютюнопушене причинява болести.

Политика:
Европейският съд взе решение, че обозначенията на цигарите като "леки" и "ултралеки" са подвеждащи и предприе мерки за повсеместната им забрана в страните-членки на Европейския съюз.
Увеличаването на цената на тютюневите изделия посредством данъци е сред най-ефективните начини за намаляване на тяхната употреба. Тази политика е особено ефикасна за предпазване на младите хора да започнат да пушат.
Всеобхватна забрана на рекламата, спонсорството и промоцията на тютюневи продукти е ефективен начин за редуциране на тяхната употреба.
Много от токсините в тютюневия дим представляват невидим газ без миризма, който не е възможно да се премахне от климатична инсталация.
Повишаването данъците от тютюна с 10 % би запазило живота на 16 милиона хора по целия свят.


Икономика:
Всяка година тютюневите изделия нанасят около 200 милиарда щатски долара общи нетни загуби на световната икономика.
Една трета от продаваните цигари по света са незаконно търгуване. Те избягват данъци и митнически ограничения.
Пушачите се хоспитализират много по-често от непушачите и отсъстват по-продължително време от работа поради болест.
В страните с високи доходи около 15 процента от всички разходи на системата на здравеопазването се насочват към пушачите.
Незаконният внос на цигари причинява всяка годна около 6 милиарда евро загуби от несъбрани данъци в страните от Европейския съюз.
Здраве:
Около половината от редовните пушачи в крайна сметка умират от употребата на тютюн, като загубват средно около 16 години от своя живот.
Употребата на тютюн е причината за поне едно раково новообразувание на всеки седем в световен мащаб, включващо карцином на белия дроб и дихателните пътища, на главата, на бъбреците, на пикочния мехур, на шийката на матката.
Тютюнопушенето е основната причина за сърдечните заболявания.
Тютюнопушенето причинява импотентност при мъжете. Мъже, които пушат, когато са на 30 или 40-годишна възраст, са 50 процента по-предразположени към импотентност.
Пасивното тютюнопушене причинява рак на белия дроб и болести на сърцето.
Колкото повече цигари се пушат в едно домакинство, толкова по-голям е рискът за смъртност, изчислен към едно болнично легло.

[ ... ]

Алкохолът

Алкохолът

Алкохолът е опиат, който изисква предпазливо отно­шение. Докато в безвредни за здравето количества той мо­же да намали риска от инфаркт, прекомерната употреба води до високо кръвно налягане, намалено ниво на тестостерона, потискане на сексуалното влечение, импотентност и бедно съдържание на сперма. Нещо повече, полученото при разграждането на алкохола вещество (ацеталдехид) е отрова за клетките, която уврежда черния дроб, мозъка и сърдечния мускул.

Най-удобният начин да следите какво количество ал­кохол приемате, е да пресмятате колко единици сте погълнали за една седмица:

1 единица алкохол = 100 мл (една чаша) вино = 50 мл („малко”) шери = 25 мл (общоприетата по света

мярка)концентрат = 300 мл (малка бутилка) бира.

Единицата алкохол обикновено се нарича питue.

Максималното здравословно количество алкохол за един мъж седмично обикновено възлиза на 21 единици.

Много мъже имат склонност да подхождат по-внимател­но към силните питиета и да подценяват въздействието на бирата. Например мъж, който изпива две бутилки бира, приема почти 4 единици алкохол. Мъж, който изпива две чаши вино и една двойна водка, също получава 4 единици.

От някои проучвания напоследък излиза, че мъжете могат да изпиват и по 30 единици на седмица, без да уве­личават риска от сериозно заболяване. Докато обаче тези проучвания се потвърдят, все пак е по-разумно да се спре на 21 единици.

Други изследвания показват, че мъже, които пият по­вече от литър и половина бира на ден (шест единици), са

двойно по-застрашени от внезапни сърдечни проблеми с фатален изход, отколкото пиещите умерено (около един литър - от две до четири единици на ден).

Гуляйджиите и онези, които се отдават на яко пиене през почивните дни и по празниците, са също с повишен риск от внезапна смърт. Няма съмнение, че приемането на повече от 50 единици алкохол седмично сериозно ще увреди вашето здраве. Единственият алкохол, за който би могло да се каже, че има благотворно влияние върху здравето, е червеното вино, приемано, разбира се, в уме­рени количества. Интересно е, че в САЩ дори разрешават на винопроизводителите да отбелязват на етикетите върху бутилките с червено вино „Полезно за здравето”. Най-мал­ко 20 изследвания по цял свят показват, че едно умерено количество алкохол (2 до 4 единици на ден) намалява с 40% вероятността от коронарни сърдечни заболявания. Особено полезно е ежедневно да се пие червено вино на трапезата. Според един специалист по гореспоменатите заболявания „половин бутилка хубаво червено вино с обяда е добро профилактично средство срещу Опасността от по­вишаване на холестерола”.

Звучи успокоително, наистина, но всъщност не само на алкохола във виното се дължи неговият предпазващ ефект. Червеното вино, безалкохолното червено вино и чер­веният гроздов сок съдържат множество редки антиоксиданти, които вероятно осуетяват окисляването на холесте­рола в кръвта и предотвратяват втвърдяването на артериите. Те намаляват гъстотата на кръвта и с това снижават риска от тромбофлебити.

Установено е, че в червеното вино има антиоксиданти, по-мощни от витамин Е. Едни от тях са процианидите, чиято концентрация е 1 грам на литър. Тези полифеноли са мощни антиоксиданти и убийци на свободните радика­ли. Другите са фитолаксини - естествени противогъбични фактори в люспите на гроздето. При производството

на червено вино люспата се мачка по-продължително, от­колкото когато се прави бяло вино или шампанско, което увеличава концентрацията на тази съставка.

Разпространено е убеждението, че поето с храната, чер­веното вино разгражда мазнините и забавя абсорбирането на хранителните вещества. Вследствие на това алкохолът и антиоксидантите по-продължително време предпазват кръвта от сгъстяването, съпровождащо абсорбирането на мазнините.

Колкото и насърчително да звучи всичко това, не мо­же да се отрече, че над една четвърт от постъпващите в болница страдат от алкохолни увреждания. Пристрасте­ните към чашката страдат от следните четири патологич­ни състояния:

• увеличен черен дроб
• алкохолен хепатит
• чернодробна фиброза
• цироза.

[ ... ]

Алкохолен хепатит

Алкохолен хепатит

В някои случаи към това увреждане се добавя и възпа­ление на черния дроб, което причинява алкохолния хепатит. То може да се дължи на прекалена чувствителност към алкохола. Клетките започват да се израждат и умират. В някои от тях се натрупва стъклоподобно вещество, а други изцяло се превръщат в топчици мазнина. Мъртвите клет­ки привличат хищни бели клетки (макрофаги) от кръвта и организмът се разболява. Пациентът има температура, га­ди му се, повръща, получава болки в областта на черния

дроб и горната дясна част на коремната кухина. Възпали­телният процес прераства в жълтеница.

Възстановяването е съпроводено със сраствания и то­зи процес се нарича хепатитна фиброза.

[ ... ]

Алкохолна фиброза

Алкохолна фиброза

В изпълнения с мастни изродени клетки черен дроб започва да се отлага съединителна тъкан (фиброза), дори и ако алкохолният хепатит не се е намесил. Фиброзата пречи на кръвоснабдяването на черния дроб, тъй като се притис­кат вливащите се в него кръвоносни съдове. Постепенно те се издуват, разширяват се и се изливат в хранопровода, от който започва бурно кръвотечение. Понякога фиброзата е прогресивна и води до цироза, особено когато зачес­тят пристъпите на алкохолен хепатит.

[ ... ]

Пристрастяване към алкохола

Пристрастяване към алкохола

С друг подобен тест, съставен в САЩ, се откриват признаците на алкохолно пристрастяване. Изискват се от­говори само с „да” и „не”.

Въпроси	Да	Не
Смятате ли, че пиете умерено?	0	2
Смятат ли вашите близки, че пиете умерено?	0	2
Дружите ли с алкохолици?	5	0
Загубвали ли сте приятел заради пиенето?	2	0
Имали ли сте неприятности в службата или училището заради пиенето?	2	0
Пренебрегвали ли сте семейството, работата или задълженията си за два или повече дни последователно поради пиене?	2	0
Губили ли сте някога равновесие, привижда­ли ли са ви се неща или причували гласове, каквито всъщност не е имало наоколо?	5	0
Търсили ли сте помощ за разрешаване на проблема с пиенето?	5	0
Постъпвали ли сте в болница След злоупотреба с алкохол?	5	0
Санкционирани ли сте от полицията за шофиране в нетрезво състояние?	5	0

Ако имате шест и повече точки, вероятно сте пристрастен към алкохола. Незабавно се консултирайте с лекар и нап­равете пълно изследване на черния си дроб, за да разбере­те как се справя той с натоварването.

[ ... ]

Увеличен черен дроб

Увеличен черен дроб

Алкохолът оказва токсично въздействие върху клетка­та. За да пречистят тялото от тези отрови, клетките на чер­ния дроб зарязват ежедневните си задължения по поддър­жане на обмяната на веществата и трескаво се залавят с всички сили да превръщат алкохола първо в ацеталдехид (който е още по-токсичен), а след това и в ацетат. Дори и само един гуляй може да промени метаболизма на клетки­те на черния дроб и да предизвика тяхното уголемяване. Ензимите на чернодробните клетки се заемат да преработ­ват алкохола, поради което мастните киселини от храната биват занемарени и се натрупват под формата на гликоген. Впоследствие тези непреработени глобули мазнина се

натрупват в чернодробните клетки и те набъбват несъраз­мерно. Нарушеният метаболизъм на чернодробните клет­ки отделя голям брой вредни свободни радикали. Това още повече засилва отрицателното въздействие на продължи­телната злоупотреба с алкохол, докато чернодробните клет­ки натрупват все повече и повече мастни глобули. Черният дроб се уголемява и пожълтява. Постепенно заприличва на напомпаните тлъсти черни дробове на угояваните гъски, използвани за прочутия гъши пастет.

На този етап ензимният баланс на чернодробните клет­ки е напълно нарушен: изобилстват ензимите, разгражда­щи алкохола, които въздействат и върху тестостерона. В резултат намалява либидото и концентрацията на сперма­тозоиди. При някои мъже се стига до поява на женски по­лови белези като малки гърди (гинекомастия). Същевре­менно черният дроб произвежда по-малки количества за­хари и протеини и настъпва глад за някои витамини и минерали. Стига се до известна степен на недохранване. Но дори и в тази напреднала фаза на чернодробна дегене­рация процесът е обратим. Чернодробните клетки имат удивителната способност да се възстановяват! Дори и 90% от тях да излязат от строя, останалите могат да възстано­вят органа в първоначалния му размер.

[ ... ]

Цироза

Цироза

Алкохолната цироза е сериозно алкохолно заболяване. Среща се най-често при мъжете над 40, които са пиели .много още от младежките си години. Тя се развива в ре­зултат на умирането на чернодробни клетки, фиброзата, нарушеното кръвоснабдяване и отчаяните опити на част от чернодробните клетки да възстановят тъканта. Кръвос­набдяването на новообразуваните чернодробни възелчета е недостатъчно и гладните за кръв клетки продължават да умират. Това засилва фиброзата, която притиска още по­вече кръвоносни съдове. Получава се омагьосан кръг. Островчета възстановени чернодробни клетки биват об­градени от пояси съединителна тъкан. Черният дроб се спаружва и става на възли. Вследствие недостатъчното кръ­воснабдяване регенериралата тъкан престава да функци­онира нормално, засилва се натискът върху кръвоснабдяването от храносмилателния тракт и разширените вени в хранопровода се уголемяват. Далакът също се надува, в коремната кухина се събира течност и коремът се подува.

Алкохолната цироза води до смърт от кръвотечение (често от хранопровода), от рак на черния дроб или от това, че черният дроб престава да функционира.

Въздържанието от алкохол в напредналата фаза на за­боляването може да подобри състоянието на организма, премахвайки отровите, които увреждат чернодробните клетки. Срещу събирането на течност се дават диуретични хапчета, а кървящите вени подлежат на оперативна намеса. В по-напреднала фаза обаче присаждането на черен дроб е единствената възможност за дълготрайно излекуване. 50% от мъжете с диагноза цироза умират за пет години. Сами можете да разрешите алкохолния си проблем с помощта на един простичък въпросник, съставен от препатили събратя. Отбелязвайте с точка всеки положителен отговор.

• Казвали ли сте си понякога, че трябва да намалите пиенето?
• Досаждат ли ви хората, критикуващи ви, че пиете? Чувствали ли сте се виновен задето пиете?
• Посягали ли сте някога към чашката рано сутрин, „за събуждане”?

Ако сте събрали две или повече точки, вероятно има­те проблем с алкохола и е добре да се посъветвате с лекар.

[ ... ]