петък, 31 юли 2009 г.

Божура срещу злато


Божурите по нищо не отстъпват на кралицата на цветята розата - нито по красота, нито по популярност, особено в градините на Изтока. Единственият им недостатък е, че цъфтят веднъж годишно. От 35 вида, влизащи в рода Божур (Paeonia), само шест имат дървесно стъбло, което не загива през зимата. Най-подходящият период за засаждане на тези красиви градински храсти с кичести цветове е от средата на август до средата на септември.
Родът на дървесния божур произхожда от Китай. Известен е в китайската култура няколко столетия преди новата ера като

лековито и декоративно растение

През XVI в. в страната се отглеждали над 30 сорта божури, някои от които се оценявали високо и се разменяли срещу злато. В китайската култура има много легенди, свързани с това цвете, а в приказките героят постига съвършенство в живота, ако в градината си има божури, "които менят цветовете си четири пъти на ден". В гръцката митология Пеон се наричал ученикът на целителя Ескулап. С помощта на чудно растение той излекувал дори бога на подземното царство Плутон от раните, нанесени му от Херакъл. Тази случка предизвикала завистта на Ескулап и той заповядал да убият Пеон. Но богът не позволил това да се случи и го превърнал в красиво цвете.
Никой друг декоративен храст не може да се похвали с такива прекрасни

големи цветове и дълъг живот

като това многогодишно растение. Височината на дървесния божур достига 2 метра. При добри грижи и подходяща почва този храст може да продължи да носи красота 100-150 години на едно място, а са известни и случаи, когато животът му продължава 300, дори 500 години. Цветовете му имат формата на чашки или са кълбовидни, кичести в зависимост от вида, разтварят се към края на май и цъфтят обилно две седмици.
Дървесният божур се размножава чрез семена или вегетативно. Растенията, отгледани от семена, цъфтят на 5-6-ата година от засаждането. Най-подходящото място за засаждане в градината е на полусянка, така че слънчевите лъчи да попадат върху храста

през листата на дърветата

Тогава цветовете се съхраняват по-дълго и не променят цвета си, но пък при пряка слънчева светлина цветовете са по-обилни. Сортовете дървесен божур се подразделят на няколко групи: китайско-европейски, които се отличават с големи кичести цветове, японски - с полукичести цветове; и хибриди от жълт божур и делавея с дървесен божур. Почвата за божура се подготвя отрано и се дренира. Най-подходящият период за засаждане е от средата на август до средата на септември. Посадените през ранната пролет храсти са по-застрашени от измръзване през зимата. Затова специалистите препоръчват за тях да се приготви "укритие" - младите растения да се покрият със сухи листа. Сухите и повредени клонки на дървесния божур се отстраняват през април.
Тези изключително пищни декоративни храсти стоят добре както единично, така и в групи на фона на поддържани зелени площи. В древността растението се славело не само с красотата, но и с чудодейните си свойства. Вярвало се, че гони злите духове и че наниз от цветовете му около шията на човек е силно оръжие, което държи далеч демоните.
Изтучник в. Стандарт
 

©2009 Здраве