Симптоми на заразяването с вируса на човешката имунна недостатъчност

Началните стадии на инфекцията преминават без осо­бени симптоми. След два-три месеца организмът започва слабо да атакува вируса с антитела, но в повечето случаи това не може да ликвидира инфекцията. Антителата обаче са важен признак, че организмът е бил изложен на инфек-цията. което се установява с изследване на кръвта или слюнката, Открият ли се антитела в кръвта, за. човека, се казва, че е серопозитивен.

Някои хора развиват неспецифично краткотрайно заболяване, известно като мононуклеоза. Острата инфекция се проявява две до шест седмици след заразяването и се състои от треска, възпалено гърло, обща отпадналост и болки в ставите. Лимфните възли могат да се увеличат. В отделни случаи се появява и неспецифичен обрив по тяло-то и горната част на крайниците. Обикновено на това със­тояние не се обръща особено внимание и се смята за грип.

При някои серопозитивни може с години да не се про­явят симптоми, при други се наблюдавано отслабване, фебрилни състояния, нощно изпотяване или безпричинна диария.

Със засилване на активността си вирусът атакува и уби­ва все повече имунни клетки СВ4. Техният брой бързо намалява, а заедно с това и способността им да се борят с инфекцията. Болният загубва устойчивостта си на инфек­ции и започва да страда от необичайни за здравите хора заболявания. Това е същинската фаза на СПИН.

Симптомите, доказващи, че става дума за СПИН, са постоянни инфекции като стоматомикоза в устната кухина, гъбички по кожата, упорит херпес, атипични пневмонии, косместа левкоплакия (белезникави, сякаш окосмени плаки по езика и вътрешната страна на бузите )и саркома на Капози - моравочервени петна по кожата и вътрешните органи.

По-новите изследвания показват, че при значителен брой мъже, заразени с вируса на СПИН, болестта не се развива с години. От 562-ма пациенти в Сан Франциско 31 нямат симптоми на СПИН цели 10 години след като са били заразени, а 12% все още имат нормален брой СD4 кръвни клетки.

В Милано лекарите установили, че от 111 заразени мъ­же 20% няма да развият симптоми в продължение на 25 години. Това дава основание да продължава търсенето на онези фактори в имунната система или начина на живот, които биха предотвратили развитието на болестта.